Сбиванията са едновременни неща — докато се готвех да го изритам, когато се измъкне изпод масата, кръчмарят изрева: „Повиках стражата! Бийте се някъде навън“, а старчето кудкудякаше: „Внимавай, Рори! Ще те срита, пази се!“ Но онова, което отвлече вниманието ми, бе викът на Хеп: „Том! Не наранявай бащата на Сваня!“
Рори Хартсхорн обаче като че ли нямаше никакви угризения да нарани бащата на Хеп. Изрита ме силно по глезена и докато залитах, се претърколи изпод масата. Паднах, но отгоре му. Вкопчих се в гърлото му, но той сведе брадичка надолу, за да отслаби душещата ми хватка, като в същото време юмруците му бъхтеха ребрата ми.
— Градската стража! — предупредително изрева някой.
Вдигнаха ни грубо от пода. Не си губиха времето да ни разтървават, а ни повлякоха като едно цяло до вратата и ни изхвърлиха на заснежената улица. Наобиколи ни тълпа. Аз все още се мъчех да забия пръсти в гърлото на Рори. Той ме сграбчи за косата, изви главата ми назад и понечи да ми избоде очите.
— Разтървете ги! — викна старшият и изведнъж цялата ми решимост ми се стори глупава. Пуснах Рори и се отскубнах от него, като оставих кичур коса в юмрука му. Някой ме хвана за ръката и ме вдигна на крака. Който и да беше, сграбчи китките ми и вещо ги изви зад гърба ми. Стиснах зъби и съсредоточих цялата си воля да не се съпротивлявам. Останах задъхан и послушен и след малко хватката леко се отпусна.
Рори Хартсхорн не мислеше така ясно. Съпротивляваше се на жената, която го изправяше, така че тя го фрасна с палката си. Той се укроти и остана на колене. Кръвта от устата му се стичаше по брадичката и капеше върху снега. Гледаше ме злобно.
— Глобата за кръчмарско сбиване е по шест сребърника. Плащате сега и се разотивате мирно, или отивате в ареста и плащате двойно, за да излезете. Кръчмарю. Някакви щети вътре?
Не чух отговора му, защото в същото време Хеп засъска в ухото ми.
— Том, как можа!
Обърнах се да погледна момчето си. Той се сви, като видя лицето ми. Не се изненадах. Дори на зимния студ бузата ми гореше. Усещах я как се подува.
— Той почна пръв. — Прозвуча като намусено момчешко оправдание.
Стражът, който ме държеше, ме разтърси.
— Ти! Внимавай. Капитанът те попита дали имаш шест сребърника. Имаш ли?
— Имам. Пусни ми едната ръка да извадя кесията си. — Забелязах, че кръчмарят не беше посочил никакви щети от побоя ни. Може би това бе едно от предимствата да си редовен клиент.
Стражът пусна и двете ми ръце.
— И без глупави номера — предупреди ме.
— Вече си направих глупавия номер за деня — промърморих и бях награден с неохотно изсмиване от негова страна. Ръцете ми започваха да се подуват. Боляха, докато отварях кесията и отброявах монетите. Щедростта на кралицата се изразходваше по най-добрия начин. Стражът взе монетите и отиде да ги предаде на старшия, който ги преброи и ги пъхна в служебната чанта на колана си. Рори Хартсхорн, все още държан от стражите от двете му страни, поклати мрачно глава и каза приглушено:
— Нямам.
Един от стражите изсумтя:
— Както харчиш за пиене напоследък, цяло чудо е, че си намерил пари за бира.
— В ареста — студено нареди старшият.
— Аз имам — ненадейно се обади Хеп. Почти бях забравил за него, докато не го видях да дърпа старшия за ръкава.
— Какво имаш? — изненадано го попита онзи.
— Пари. Ще платя глобата на Хартсхорн. Моля ви, не го затваряйте.
— Не ти искам парите! Нищо не искам от него. — Рори Хартсхорн започваше да оклюмва. Яростта беше отминала и на нейно място идваше болката. За мой ужас той се разплака. — Съсипа дъщеря ми. Съсипа семейството ни. Не вземайте мръсните му пари.
Хеп пребледня. Старшият го измери студено с поглед.
— Моля ви, не го затваряйте — дрезгаво рече Хеп. — И без това е зле.
Кесията в ръката му носеше печата на майстор Гиндаст. Той изсипа няколко монети в шепата си и ги подаде на стража.
— Моля ви.
Старшият рязко завъртя глава.
— Отведете Хартсхорн в дома му. Глобата се отсрочва.
Студено обърна гръб на момчето ми и Хеп се олюля, сякаш го бяха ударили. От срам лицето му бе станало алено. Двамата стражи побутнаха Хартсхорн, но болката вече го бе завладяла и те по-скоро му помагаха да върви, отколкото го удържаха. Другите стражи си тръгнаха. Изведнъж с Хеп останахме сами насред студената улица. Примигнах. Натъртените места по тялото ми надигнаха вой. Най-зле беше скулата ми, където ме бе ударила халбата. Зрението ми с това око беше размазано. Изпитах за миг егоистична благодарност, че Хеп е до мен да ми помогне. Но синът ми сякаш изобщо не ме виждаше.