Прекъснах непрестанния порой думи.
Чуй ме. Всичко ще е наред.
Вярвам ти. Но тях как да накарам да повярват?
Замислих се. Дали да не кажа на Моли, че е сънувала? Не.
Никак. Ще им се наложи да издържат. Така че бъди силна и за тях, знай, че всичко ще е наред. Помагай на майка си, грижи се за братята си и чакай. Ако изобщо познавам баща ти, ще е до теб толкова скоро, колкото може да го носи конят му.
Значи познаваш баща ми?
Ама че въпрос. И то много добре. Разбрах, че съм отишъл твърде далеч, че съм й казал нещо, което е опасно и за двама ни. Затова й внуших с Умението, по-нежно от трепета на върбови листенца на лек вятър, че сега ще заспи, наистина ще заспи, а на сутринта ще е свежа и бодра. Хватката й отслабна и се измъкнах от нея, и се върнах на сигурно място зад стените си. Отворих очи в тъмната стаичка. Поех дълбоко дъх, обърнах се и се завих по-хубаво. Бях гладен, но утрото и закуската вече наближаваха.
Пипкава мисъл достигна до мен, носена от музика. Предаването беше колебливо, но не заради неспособност, а поради докачлива неохота да докосне ума ми. Най-сетне я накара да спре да плаче. Сега и Шишко може да поспи.
Докосването изчезна и ме остави да се взирам в тавана. И докато идвах на себе си и се опитвах да си кажа, че на предаването на Шишко трябва да се гледа като на положителна стъпка, а не на нападение, нечий друг ум докосна моя. Беше далечен, огромен и невъзможно чужд. Нищо човешко нямаше в начина, по който се движеха мислите й, колко горчиво и едновременно с това развеселено звучаха. Може би сега ще се научиш да не сънуваш толкова шумно. Той не е единственият, който се тормози от сънищата ти. Нито пък е единственият, на когото се разкриваш, малки човече. Какво си ти? Какво означаваш за мен?
После мислите й ме напуснаха, както отдръпващата се вълна оставя на брега трупа на удавник. Превих се през края на леглото и повърнах, по-скоро от сблъсъка с този чудовищен ум, отколкото от ударите на Рори. Беше толкова чужда, че натискът й върху ума ми ме разкъса и задави мислите ми, сякаш се бях опитал да дишам масло или да пия огън. Дишах тежко в мрака, усещах как потта се стича по челото ми и се питах какво ли съм събудил с блуждаещото си Умение.
(обратно)Глава 17 Експлозии
… и подслушах разговор между Ерикска и капитана. Оплакваше се, че вятърът подмята кораба, сякаш на самия Ел не му се искало да се върнат. Ерикска се изсмя и го подигра, че вярвал в „такива стари богове. Станали са немощни и с мускули, и с ум. Бледата господарка сега заповядва на боговете. И тъй като не е доволна от нарческата, кара всички ви да страдате“. При тези думи капитанът се извърна от нея. Лицето му бе гневно, но както се гневи островитянин, защото мрази да показва страха си.
Колкото до прислужницата, която ми заръчахте да следя особено внимателно, не видях и следа от нея. Или е останала в каютата на нарческата през целия път, или не беше на борда на кораба. Мисля, че второто е по-вероятно.
Анонимен доклад до Сенч Звездопад за завръщането на нарческата в родината йСънят отлетя безвъзвратно. Накрая станах, облякох се и се качих в кулата. Беше студено и тъмно, ако не се брояха няколко въглена в камината. Запалих свещи от тях и сложих дърва. Намокрих една кърпа и я допрях до подутата си скула. Известно време просто се взирах в огъня. После, в безполезен опит да се разсея от всички въпроси без отговори, седнах на масата и се помъчих да прочета текущите свитъци, оставени ми от Сенч. В тях имаше драконови легенди от Външните острови, ясно изписани с черно мастило върху тънък кремав пергамент. Не би ги оставил на масата, ако не искаше да ги видя. В единия се разказваше за сребристосин дракон над пристанището на Бинград по време на решаващата битка между търговците и халкидците. Друг приличаше на детско упражнение по писане с едрите си разкривени букви. Преди много време Сенч ме беше научил на няколко шифъра, с чиято помощ понякога си разменяхме съобщения, и нямах никакви проблеми да го разчета. Всъщност кодът бе толкова прост, че се намръщих и се запитах дали Сенч не е занемарил необходимостта от секретност или дали качеството на шпионите му се е понижило. Защото свитъкът пред мен се оказа доклад от шпионина, който бе пратил на Външните острови. Предимно се разказваха клюки, слухове и подслушани разговори на кораба на нарческата по време на плаването. Не намерих почти нищо полезно, макар че споменаването на Бледата жена ме разтревожи. Сякаш някаква стара сянка от предишен живот се пресягаше към мен с нокти вместо безплътни пръсти.