— Стига си се перчил пред Шута. Не е впечатлен — мрачно отвърна Сенч.
Нямаше да е толкова огорчаващо, ако не бе улучил право в целта. Да. Позирах. Дори не посмях да погледна Шута, за да видя реакцията му на думите на Сенч. Продължих да се тъпча, за да не ми се налага да отговарям.
Следващите думи на Сенч ме смаяха.
— Никакви убийства, Фиц. И стой настрана от тях. Изобщо не ми харесва шпионирането им и съм засрамен, че са ми извъртели такъв номер. Но не можем да рискуваме и да убиваме Осезаващи, без да компрометираме думата на кралицата. Наясно ли си, че Кетрикен предложи да приеме делегация от Старата кръв, за да намери решение на въпроса с несправедливите гонения? — Кимнах. — Е, през последните два дни получи съобщения, които потвърждават предложението й. Предполагам, че Лоръл има пръст в това. Как мислиш?
Ако се беше надявал да ме изненада и да измъкне някаква тайна от мен, не успя. Позамислих се и кимнах.
— Наистина изглежда възможно. Значи го правят… без твоето ръководство? — Не успях да намеря по-тактичен начин да го кажа.
Сенч кимна и се навъси още повече.
— Не само без моето ръководство, но и против съветите ми. Точно сега най-малко ни е притрябвала още една дипломатическа грижа. Както и да е, явно ще си я имаме. Кралицата явно е склонна да остави Осезаващите да определят всички подробности за времето и мястото на срещата. Изтъкнали са, че всичко трябва да се пази в тайна в името на собствената им безопасност. Няма да има официално съобщение за събранието, докато не ни кажат, че са готови. Сигурно се боят, че благородниците ще се намесят, ако научат нещо. Аз също. — Пое дъх и успя да се овладее. — Точната дата още не е определена, но обещаха да е „скоро“. Напълно е възможно Лодвайн да е техен пратеник! Убийството му, преди да се е срещнал с кралицата ще е… политически неразумно.
— А освен това и грубо — намеси се Шутът между две хапки хляб и размаха укорително пръст към Сенч.
— Значи да не правя нищо? — попитах студено.
— Не точно — меко отвърна Сенч. — Умно си постъпил дотук. Дръж Шишко изкъсо. Не му позволявай да им докладва. Виж каква друга информация можеш да измъкнеш от него. И правилно си казал на Предан да не остава сам с Любезен Бресинга. Поканата може да е съвсем невинна, но е възможно и да е заговор, за да се сдобият със заложник. Още не мога да определя до каква степен са били замесени Бресинга в предишното му отвличане. Докладите от Гейлкип са странни. Известно време предполагах, че самата лейди Бресинга е в опасност или е нещо като заложничка. Движението й е много ограничено, животът й — също. После започнах да се питам дали не става въпрос просто за финансови трудности. Научих, че пие много. Ляга си рано и става късно. Така. — Въздъхна. — Още нямам решение за това. И заради усилията на кралицата да се сприятели с фракцията на Осезаващите не посмях да предприема действия срещу Бресинга. Още не знам дали са заплаха, или съюзници. — Намръщи се и добави: — Ама че късмет! Да си изгоря лицето точно когато трябва да се показвам пред хора и да говоря. Но не мога да си позволя да предизвиквам коментари. Някой може да направи нежелателни връзки.
Шутът тихо стана от масата, отиде в спалнята си и се върна с малко бурканче. Сложи го на масата до лакътя на Сенч. Старият убиец го погледна с любопитство.
— Много е ефективно при белене на кожа — тихо обясни Шутът. — Освен това има леко избелващ ефект. Ако кожата е твърде бяла, кажи ми. Мога да променя цвета.
Не го попита как е пострадал, нито пък Сенч тръгна да обяснява.
— Ако желаеш, мога да ти помогна да го сложиш — добави Шутът. — Можем също да възстановим донякъде веждите ти.
— Добре — след кратък размисъл рече Сенч. Разчистиха един ъгъл на масата, Шутът донесе пудрите и боите си и се захвана за работа. Беше донякъде завладяващо да го гледам. Отначало Сенч се чувстваше неудобно, но скоро интересът взе връх и той започна да разглежда в огледалото как Шутът възстановява лицето му. Когато приключи, Сенч кимна доволно.
— Иска ми се да бях с толкова качествен грим, когато играех лейди Дайми. Нямаше да се налага да ходя забулен, нито да воня толкова ужасно, че хората да гледат да стоят по-настрана.
Споменът ме накара да се ухиля. И в същото време изпитах неудобство. Не бе характерно за Сенч да издава така нехайно тайните си, колкото и стари да бяха. Нима смяташе, че съм разказал на Шута всичките ни тайни? Или му се доверяваше напълно? Старецът вдигна ръка да се пипне по бузата, но Шутът го спря.