— Докосвай лицето си колкото се може по-малко. Вземи помадите и измисли начин да оставаш сам с огледалото след хранене. Тогава е най-вероятно да се наложи да правиш поправки. А ако имаш нужда от помощта ми, просто ме покани да те посетя. Ще дойда в покоите ти.
— Кажи на пажа си, че имаш въпроси как точно се играе играта на Лодвайн — намесих се и без да поглеждам към Шута, обясних: — Под този претекст сутринта отидох при покоите на Сенч. Казах, че си го поканил на закуска и да му покажеш нова хазартна игра.
— Отклоних поканата поради разклатеното си здраве — добави Сенч. Шутът кимна сериозно. — А сега трябва да вървя. Продължавай да се държиш както винаги, Фиц. Нека в съобщението на лорд Златен да има думата „кон“, ако се налага да се срещна с теб. Ако успееш да разбереш от Шишко къде е отседнал Лодвайн, кажи ми го моментално. Ще пратя някой да души.
— Мисля, че и аз мога да го направя — отбелязах.
— Не, Фиц. Той те познава. И може да е научил от Шишко, че работиш за мен. По-добре стой настрана.
Вдигна кърпичка да избърше устните си. Шутът го погледна предупредително и той само ги попи леко. Стана да си върви, но неочаквано се обърна към мен.
— Фигурката от брега на Другите, Фиц. Каза, че според принца била изобразена нарческата. Мислиш ли, че е възможно?
Разперих ръце.
— Онова място ми се видя много старо. Но спомените ми са някак смътни и неясни.
— Каза, че това може да се дължи на преминаването през Стълбовете.
Поех дъх.
— Може би. Но ми се струва, че не е само това. Може би Другите или някакво друго същество държи брега омагьосан. Като се замисля, решенията ми там ми се струват безсмислени. Защо не се опитах да тръгна по пътеката към гората? Спомням си, че я гледах и си мислех, че все някой трябва да е минавал оттам, щом я има. Но нямах намерение дори да я разгледам. Не, беше даже още по-силно. Дърветата ми се струваха заплашителни. Никога не ми се бе случвало гора да ми се види така негостоприемна. — Поклатих глава. — Мисля, че онова място си има своя собствена магия — нито Осезание, нито Умение. Магия, с която не бих желал да се сблъскам отново. Умението също изглеждаше много примамливо там. И…
Млъкнах. Още не бях готов да говоря за онова, което ни бе изтръгнало с Предан от течението на Умението и ни бе възстановило. Изживяването бе твърде силно и твърде лично.
— Магия, способна да даде на принца фигурка на бъдещата му годеница, при това не такава, каквато е, а каквато ще бъде?
Свих рамене.
— Когато Предан го каза, ми се стори, че е прав. Видях нарческата да носи синьо украшение на главата си, същото като на статуетката. Но никога не съм я виждал облечена по такъв начин. А и още няма гърди.
— Май четох за някаква церемония на Външните острови, при която момичето се представя в такъв вид, за да бъде приета за жена.
Обичаят ми се стори варварски. Споделих го и добавих:
— Има прилика с нарческата, но може пък да е просто приликата между всички островитянки. Не мисля, че точно сега трябва да се занимаваме подробно с това.
Сенч въздъхна.
— Твърде много неща не знаем за островитяните. Е, трябва да бягам. Трябва да докладвам на кралицата и да разпитам този-онзи. Фиц, обади се веднага щом разбереш нещо от Шишко. Прати съобщение от Шута с думата „лавандула“.
Сърцето ми прескочи.
— Нали каза да използваме „кон“.
Сенч спря на вратата към стаята ми. Знаех, че съм го объркал, но се опита да го скрие.
— Нима? Струва ми се твърде обикновена дума, нали се сещаш. „Лавандула“ ми харесва повече. По-малко вероятно е да я напишеш случайно. Довиждане.
И изчезна. Обърнах се да видя дали Шутът също е смаян от грешката на стареца, но той беше изчезнал. Беше се измъкнал тихомълком заедно с боите и пудрите. Въздъхнах и почнах да прибирам чиниите от закуската. Краткото интермецо с него тази сутрин ме бе накарало да почувствам още по-силно колко ми липсва. Много бях наранен, че беше себе си заради Сенч, но не и за мен.
Стига, мрачно си напомних, Шутът наистина да е Шут.
(обратно)Глава 18 Сладкиш с розова глазура
Нека ученикът легне по гръб. Не бива да е на удобно легло, нито пък на гол под. И двете ще го разсеят. Достатъчно е сгънато одеяло на пода. Нека да махне или разхлаби всичко, което го стяга. Някои ученици се представят най-добре, ако са голи и не се разсейват от допира на дрехи. Други пък ще се чувстват крайно уязвими без тях. Нека всеки сам реши кое е най-добро за него, без това да се коментира.
Наблегни, че единственото движение на тялото трябва да е спокойното дишане. Очите трябва да са затворени. После помоли ученика да почувства тялото си, без да раздвижва нито една част от него. Отначало може да му е нужно напътствие. Кажи му да почувства средните пръсти на краката си, без да ги докосва или мърда. После го накарай да мисли за коленете си, но без да ги сгъва. Продължи с кожата на гърдите му, с челото, с опакото на дланите и продължи колкото е необходимо да назоваваш границите на плътта му, докато ученикът не осъзнае истински физическото тяло, в което живее. След като е подготвен по този начин, заръчай му да намери границите на мислите си. Спират ли те при плътта на челото му? Усеща ли ги затворени в черепа си или уловени в гръдния кош?