Всички, освен най-глупавите бързо ще осъзнаят, че тялото не ограничава мислите. Те продължават извън плътта ни, докато зрението, слухът, докосването, обонянието и дори вкусът ни са сетива, които ни свързват с външния свят, но си остават функции на физическото тяло. Така че мислите ни продължават навън, необвързани от разстоянието и дори от времето. Попитай ученика: „Можеш ли да доловиш аромата на отвореното вино в другия край на стаята? Да чуеш над водата виковете на работещите моряци? Тогава не отказвай да повярваш, че можеш да чуеш мислите на човека в полето, които се носят към теб“.
„Подготовка на учениците“, превод на ТрийнийПърво отидох до кулата на Искрен да видя какво е успял да осигури принцът за Шишко. С изненада открих, че не само е успял да намери всичко по списъка, но и че самият той ме чака там.
— Приятелите ти няма ли да забележат отсъствието ти? — попитах го, докато оглеждах струпаното на масата.
Той поклати глава.
— Намерих предлог. Понякога репутацията ми на малко странен ми върши добра работа. Никой не задава въпроси, ако внезапно изпитам нуждата да съм сам.
Кимнах, докато подреждах нещата. Сгънах червения шал и го оставих настрана.
— Виждал съм те да го носиш. Щом аз забелязвам, ще забележат и други. Ако видят Шишко с него, хората ще решат, че го е откраднал. Или че е свързан по някакъв начин с теб. И едното, и другото е лошо за нас. Същото се отнася и за ножа. Оценявам готовността ти да се разделиш с него, но така фино изработено оръжие само ще породи въпроси. — Сложих ножа върху шала.
Малкият сладкиш с розова глазура бе още топъл. От него се носеше силен аромат на бадеми. Пауновото перо бе дълго и кимна изящно, когато го повдигнах. Имаше глинена купа, пълна с големи стафиди. Сред тях проблясваха орехи, потопени в сироп и оставени да засъхнат.
— Великолепно. Благодаря ти.
— Аз ти благодаря, Том Беджърлок. — Предан пое по-дълбоко дъх. — Мислиш ли, че Лодвайн е дошъл да те убие?
— Може би. Но Сенч смята, че може и да е част от делегация на Осезаващите, изпратена да преговаря с кралицата. Затова ми е наредено да стоя настрана до второ нареждане.
— Значи засега няма да правиш нищо.
— О, правя много неща — промърморих. — Просто няма да тръгна веднага да убивам Лодвайн.
Принцът се разсмя и изведнъж си дадох сметка колко нехайно бях говорил пред него. За щастие го беше приел като шега. Насилих се да се усмихна.
— Ще отнеса тези неща на Шишко и ще видя какво друго мога да измъкна от него. А ти не забравяй да прекараш деня колкото се може по-нормално.
Не изглеждаше особено очарован, но призна необходимостта да го направи. Излязох през вратата зад камината. Спусках се по неравните стъпала, провирах се през тесните коридори и се мъчех да разбера какво означава присъствието на Лодвайн в града. Кетрикен беше поканила Старата кръв на преговори. Изглеждаше в реда на нещата като лидер на Петнистите Лодвайн да се появи и да представи техните виждания. Но бях изумен, че се осмелява да застане пред Кетрикен — та нали той беше човекът, отвлякъл принца с надеждата да подчини живота му на себе си. Кралицата можеше и да не го обеси, защото е Осезаващ, но Лодвайн определено заслужаваше да умре заради заговора срещу Пророците. Но точно тук беше уловката. Тя не можеше да повдигне обвинение срещу него, без да разкрие, че синът й е Осезаващ. Всички събития около изчезването на Предан бяха потулени или обяснени по един или друг начин. Благородниците от двора бяха останали с впечатлението, че просто е заминал за известно време, за да медитира. Запитах се дали Лодвайн смята да използва всички тези обстоятелства като сопа срещу Пророците. Въздъхнах с надеждата, че ще се появят и други, по-умерени представители на Старата кръв. Лодвайн представяше най-лошата и крайна част от нашия вид. Именно заради такива като него хората ни мразеха и се страхуваха от нас. И ако се появеше сам с твърдението, че представлява Осезаващите, тази репутация щеше да си остане.