Когато стигнах стаята на Сенч, пропъдих тези мисли. Заварих Шишко да седи печално на камъните пред угасващия огън. Взираше се в пламъците с изплезен език.
— Помисли си, че съм забравил ли? — попитах, докато влизах.
Той се обърна към мен и когато вдигна очи и видя нещата в ръцете ми, ме заля ужасно силна вълна на благодарност. Той стана, буквално трепереше от вълнение.
— Да ги оставим на масата — предложих.
Беше направо онемял. Пристъпваше от крак на крак като нетърпеливо пале, докато внимателно отмествах свитъци и мастилници и оставях нещата едно по едно.
— Принц Предан ми помогна да ги съберем — казах му. — Ето виж, сладкиш с розова глазура. Още е топъл. Ето ти и купичка стафиди и подсладени орехи. Той си помисли, че може да ти харесат. И пауновото перо, онова с окото. Всичко е за теб.
Не посегна да докосне нищо. Стоеше, взираше се в тях, опрял длани на кръглия си корем. Устните му мърдаха, докато премисляше какво съм му казал.
— Принц Предан? — попита накрая.
Придърпах му стол.
— Седни, Шишко. Твоят принц ти праща тези неща.
Той бавно седна. Ръцете му запълзяха по масата и накрая един от пръстите му се осмели да докосне края на перото.
— Мой принц. Принц Предан.
— Точно така — потвърдих.
Очаквах моментално да натъпче устата си със сладкиша и стафидите. Но вместо това той поседя известно време, като едва докосваше с дебелия си пръст върха на перото. После взе сладкиша с розова глазура, повъртя го в ръце и го огледа от всички страни. Внимателно го остави на масата. Също толкова внимателно придърпа купата стафиди. Взе една, огледа я, подуши я и я лапна. Задъвка много бавно, преглътна и едва тогава взе втора. Усещах съсредоточаването му върху всяко действие. Сякаш опипваше с Умението всяка стафида, за да проумее напълно какво представлява, преди да я изяде.
Имах предостатъчно време. Въпреки това мъкненето на вода до покоите на Шута и после до стаята на Сенч беше тежка работа. Преди да приключа, старата рана на гърба вече ме болеше и много добре разбирах отвращението на Шишко от тази работа. Изсипах последната кофа в медния котел и го сложих на огъня да се стопли, докато приготвях коритото. Шишко не ми обръщаше внимание. Продължаваше да яде стафидите една по една. Сладкишът с розовата глазура стоеше недокоснат на масата. Концентрацията му бе абсолютна. Докато го гледах как яде, забелязах, че зъбите му създават проблеми — дъвчеше трудно. Когато започна орехите, това пролича още повече. Оставих го на мира, докато се справи постепенно и с тях. Когато приключи, си помислих, че ще дойде ред и на сладкиша. Но вместо това той го постави пред себе си и започна да го съзерцава възхитено. Мина още време и от водата в котела започна да се надига пара.
— Няма ли да си изядеш сладкиша, Шишко? — попитах тихо.
Той се намръщи замислено.
— Ако го изям, няма да го има. Като стафидите.
Кимнах.
— Но може би ще получиш друг. От принца.
Изгледа ме с подозрение.
— От принца?
— Разбира се. Ако правиш добри неща и помагаш на принца, сигурно и той ще ти дава хубави неща в замяна.
Оставих го да размишлява известно време върху думите ми и попитах:
— Шишко, имаш ли други дрехи?
— Други дрехи?
— Различни от тези, които носиш. Друга риза и панталони.
Той поклати глава.
— Само тези.
Дори за мен бяха полагали повече грижи. Надявах се да не е истина.
— Какво обличаш, когато перат тези дрехи? Налях гореща вода в коритото.
— Перат?
Отказах се. Определено не исках да научавам повече.
— Шишко, водата е топла. Изкъпи се.
Отидох до една лавица и намерих игли и конци. Поне можех да закърпя най-големите дупки.
— Да се изкъпя? Като в реката?
— Нещо такова. Но с топла вода. И сапун.
Позамисли се.
— Не се къпя така. — Продължаваше да съзерцава сладкиша.
— Може да ти хареса. Приятно е да си чист. — Шляпнах приканващо с длан във водата.
Известно време той остана неподвижен, вперил поглед в мен. После бутна назад стола си и дойде до коритото. Погледна водата. Отново шляпнах с ръка. Той бавно коленичи на пода. Хвана се здраво с една ръка за ръба на коритото и също шляпна с другата. Изсумтя изумено.
— Топла е.
— Много е хубаво да седнеш вътре и да се стоплиш целият. И да миришеш приятно след това.
Той пак изсумтя, но не можеше да се разбере дали в знак на съгласие, или на несъгласие. Потопи ръката си. Окъсаният ръкав се намокри.
Станах и го оставих сам при водата. Отне му доста време да я проучи напълно. Когато ръкавите му станаха съвсем мокри, му предложих да си свали ризата. Водата беше доста изстинала, преди да реши да рискува да събуе обувките и панталоните си и да влезе в коритото. Нямаше долни дрехи. Беше много подозрителен, когато се опитах да долея гореща вода, но поразмисли и се съгласи. Повече си игра със сапуна и кесията, отколкото ги използва. Постепенно се отпусна. Да го убедя да измие не само лицето си, но и да насапуниса косата си и да я изплакне не беше лесна задача.