От разменените приказки разбрах, че не се е мил от Пролетния празник. Никой не му бил казвал да го направи след смъртта на майка му. Едва сега осъзнах, че загубата му всъщност е съвсем скорошна. Когато го попитах как така се е озовал на работа в замъка, не ми каза нищо определено. Предположих, че случайно се е добрал тук и покрай многото наплив заради празника и годежната церемония хората от крепостта просто са сметнали, че е нечий слуга. Трябваше да попитам Сенч как се е сдобил с личния си прислужник.
Докато Шишко експериментираше с водата и сапуна, набързо закърпих каквото можах. При разпорените шевове задачата беше сравнително лесна въпреки мръсната коричка върху плата. Беше протъркал дрехите си на коленете и лактите, но нямаше какво да използвам за кръпки и се наложи да ги оставя както са си.
Когато пръстите му започнаха да се набръчкват, му намерих една кърпа да се избърше и му казах да застане пред огъня. Хвърлих дрехите му в мътната вода и ги изтърках набързо. Когато ги изстисках и ги сложих да съхнат на облегалките на столовете, не бяха съвсем чисти, но все пак имаха мъничко по-нормален вид.
Не по-малко трудно ми бе да го убедя да седне и да ми позволи да оправя сплъстената му коса. Отнесе се много подозрително към гребена дори когато му дадох да държи огледалото и да гледа какво правя. Не бях изпълнявал такава сложна задача, откакто бях взел Хеп; обясних му, че въшките и гнидите не са част от косата.
Изтъркан и сух, със сресана коса, Шишко седеше отпуснат пред камината, увит в една от завивките на Сенч. Топлата баня май го беше изтощила. Повъртях в ръце една от спуканите му обувки. От обучението на Бърич знаех как да се справя с това.
— Мога да ти направя нови обувки, като сляза в града и купя кожа. — Той кимна сънено, вече не се изненадваше от тази щедрост. Преместих дрехите по-близо до огъня, за да изсъхнат. — Засега не знам какво ще правим с дрехите ти. Мога да кърпя, но не и да шия. Ще измислим нещо обаче.
Той отново кимна. Помислих малко и отидох до стария гардероб на Сенч в ъгъла. Вътре имаше няколко стари работни роби. Една беше изгоряла, а по почти всички останали се виждаха всевъзможни петна. Едва ли ги беше обличал през последните години. Все пак бяха по-чисти и в по-добро състояние от дрипите на Шишко. Взех една, измерих я на дължина, отбелязах мястото и безжалостно я скъсих.
— Носи това, докато ти намерим други дрехи.
Той кимна едва-едва, унесен в полудрямка. Музиката на изливащото се от него Умение се засили. Започнах да заздравявам защитните си стени, но в следващия момент ги зарязах и се открих.
Настаних се в съседния стол с робата, игла и конец. Хвърлих поглед към Шишко. Беше почти заспал. Вдянах конеца и започнах да подшивам робата.
— Така значи — тихо започнах. — Наричат ме „вонящо псе“, а?
— Мхм.
Музиката леко се промени. По-резки тонове. Звън на ковашки чук върху горещо желязо. Затръшване на врата. Някъде изблея коза, друга й отговори. Пуснах музиката в ума си, оставих я да понесе мислите ми, докато гледах как иглата сякаш сама се гмурка в тъканта и се подава малко по-нататък.
— Шишко. Помниш ли как ги срещна за първи път? Онези, които ме наричат „вонящо псе“?
Моля те, покажи ми. Оставих мислената молба да се зарее заедно с тихите думи и ритмичното движение на иглата.
Слушах тихото шумолене на конеца и мекото пукане на огъня и превръщах всички тези малки звуци в едно с молбата.
Известно време Шишко мълча, ако не се броеше изтичащата от него музика. После чух как звуците от иглата и огъня пропълзяват в нея.
Каза ми: „Остави кофата и ела с мен“.
— Кой? — прекалено жадно попитах аз.
Музиката на Шишко спря. Той заговори на глас:
— Не бива да говоря за тях. Иначе ще ме убие. Ще ме убие с голям нож. Ще ми разпори корема и червата ми ще се изсипят на земята. — В мислите си стоеше и гледаше как собствените му вътрешности се изсипват на някаква уличка в града. — Като на прасе.
— Няма да позволя да ти разпори корема — обещах му.
Той поклати упорито глава. Задиша бързо през нос.
— Каза: „Никой не може да ме спре. Ще те убия“. Ако разкажа за него, ще ме убие. Ако не следя златния, стареца и теб, ще ме убие. Ако не надзъртам през вратата, не подслушвам и не му казвам, ще ме убие. Всичките ми черва в прахта.
И поради връзката помежду ни разбрах, че Шишко вярва в това до мозъка на костите си. Засега трябваше да го оставя на мира.