— Е, тогава мисля, че би трябвало да му го кажеш.
— Само това ли?
Свих рамене.
— Мисля, че не се обръщаш към най-подходящия човек. Някой по-успял в любовта може да ти даде по-добър съвет.
— Може би като Сенч.
— Сенч? — Бях потресен и едновременно с това развеселен, но изкушението бе твърде голямо. Запазих сериозна физиономия. — Да, Сенч е идеалният съветник в това отношение.
Искаше ми се да можеше да ни чуе.
— Знаеш ли, прав си. Той е винаги дискретен и задоволява любовниците си. Дори когато реши да се отърве от някоя — замислено рече тя и се разсмя от изписаната на лицето ми изненада. — Ясно. Дори ти не знаеш за похожденията му. Добре де, прав си. Той е човекът. Никога не съм чувала жена да му е отказала леглото си. Тъкмо обратното. А не е от най-младите. Е, ще го обсъдя с него, когато му докладвам довечера.
Последните й думи ме направиха подозрителен. Рискувах.
— Значи мислиш, че ще откриеш къде е отседнал едноръкият?
Тя ме изгледа косо, сякаш ми даваше точка в някаква игра.
— И то преди теб. Помоли ме, като те настигна, да ти предам, че очаква да стоиш настрана от Лодвайн. Не че е известен с това име в града. Сенч също не ми го е казвал. Така.
Предадох ти желанието му. Уверява те, че по този въпрос знае по-добре от теб какво да прави.
— Или поне вярва, че знае — отвърнах хладно. Значи срещата ни не беше случайна. Сенч по някакъв начин бе открил, че съм напуснал замъка, и бе пратил Славея да ме настигне и да ме отклони от Лодвайн. А най-вероятно и за да ми даде възможност да й се извиня. Как само обичаше да дърпа конците старецът! Успях да изнамеря отнякъде усмивка и я лепнах на лицето си. — Е, тогава по-добре да яхнеш коня и да продължиш, ако искаш да намериш Лодвайн преди мен.
Тя ме изгледа объркано.
— Още ли смяташ да ходиш в града?
— Да. Имам и други задачи там.
— Като?
— Хеп.
— Той тук ли е? Мислех, че е останал в къщата ти.
Значи Славея не беше в течение с всичко, което знаеше Сенч. Това бе донякъде утешително.
— Не. Една от главните причини да се съглася да се върна в Бъкип беше да осигуря добро обучение на Хеп. Чирак е при Гиндаст.
— Така ли? И добре ли се справя?
Богове, как само ми се искаше да я излъжа и да й кажа, че е страхотен.
— Не му е лесно да свикне с градския живот — отвърнах уклончиво. — Но мисля, че вече започва да свиква.
— Трябва да мина да го видя. Гиндаст е мой горещ почитател. На Хеп няма да му навреди, ако покажа интерес към него.
Представите на Славея за славата и важността й бяха тъй невинни, че ми бе невъзможно да се засегна от тях. После тя внезапно спря и попита, сякаш изненадана от споходилата я мисъл:
— Момчето още ми е ядосано, нали?
Толкова безгрижно нараняваше, че може би очакваше другите да й прощават със същата лекота. Може би това е проклятието на менестрела — да имаш дарбата да нараняваш с думи. Поколебах се.
— Значи още е ядосан, нали?
— Честно казано, нямам представа — побързах да отговоря. — Вярно, ти нарани доста дълбоко чувствата му. Но сега той си има достатъчно грижи, а и аз също. Така и не сме го обсъждали.
— Аха. Е, в такъв случай май ще трябва да се помиря с него. Ако ми се отвори възможност, ще го отмъкна за един следобед. Сигурна съм, че Гиндаст ще се съгласи. Ще го нахраня чудесно и ще му покажа онези места от Бъкип, които някой чирак едва ли може да види. Не се мръщи така. Хеп е още момче, бързо ще пригладя настръхналите му перца. А сега, както каза, трябва да бързам, Фиц, радвам се, че нещата помежду ни са по-добре. Липсваше ми.
— И ти на мен — отвърнах аз, зарязвайки всякакви опити да съм честен.
Зачудих се как ли ще реагира Хеп на поканата й и дали тя изобщо ще го познае така пораснал и променен. Честно казано, искаше ми се да го остави на мира, но не знаех как да я помоля, без да я обидя пак. Явно Сенч искаше да е благоразположена към мен. По-късно щях да го притисна да обясни защо. Засега й помогнах да се качи в седлото и й се усмихнах. Когато тя ми се усмихна в отговор, открих, че наистина ми е липсвала. И че предпочитам усмивката й пред кипящия й гняв. И тогава тя едва не съсипа всичко, защото усмивката й стана лукава и тя рече:
— Е, кажи ми истината и извади жилото от последната ми обида. Лорд Златен наистина ли предпочита момчета пред момичета? Затова ли дамите имат толкова малко успех с него?
Успях да задържа усмивката си.
— Доколкото ми е известно, предпочита да спи сам. Въпреки всичките му флиртове никога не ми се е случвало да изтръсквам някого от чаршафите му. — Замълчах и добавих по-тихо, изпитвах омраза към себе си: — Подозирам, че е изключително дискретен. Аз съм само негов телохранител, Славея. Не очаквай от мен да знам всичките му тайни.