Том! Добре ли си? Умението му се разля в ума ми като изписани върху мокра хартия думи. Мисълта прелетя и избледня, докато се опитвах да я сграбча.
Помъчих се да поема дълбоко дъх и да се съсредоточа. Болката ме прободе. Задишах по-плитко и се пресегнах колебливо. Не. Лодвайн ме наръга в гърба и съм в затвора. Убих го, убих и един друг — Паджет. Нещо много важно обаче. Кажи на Сенч, че видях Хеня. Все още е в града.
Да, знае го. Казах му. Това беше последното, което предаде. Че Хеня е тук. Защо е важно?
Подминах въпроса му. Не знаех отговора, а и имах свои, по-наложителни питания. Какво става? Защо още съм тук? Любезен върна ли се при теб?
Да, да, върна се. А сега слушай и не ме прекъсвай. Момчето бе преизпълнено с вълнение и страх. Умението му зачатка към мен като конски копита по калдъръм. Знам, че се боеше отново да не изгубя съзнание. Сенч каза: „Не говори“. Скалъпва история за теб. Целият град и замъкът говорят за случилото се. От години не е имало тройно убийство, ако изобщо е имало, и всички приказват само за това. Мнозина са те видели да убиваш коня, така че е невъзможно да се каже, че не си убил Лодвайн и хората му. Затова Сенч се мъчи да измисли причина защо станалото не бива да се смята за убийство. Но не може просто да дойде и да те измъкне. Разбираш защо, нали?
Разбирам. Не биваше да има връзка между Сенч и телохранител, извършил тройно убийство, между кралицата и човека, убил делегатите на Старата кръв, между принца и убиеца, изпълнил заръката му. Разбирах. Винаги бях разбирал. Не се безпокой за мен. Мисълта беше студена.
Усещах как Предан се опитва да овладее страха си, но той се беше просмукал в Умението му. Тревогите шепнеха през защитните му стени — ами ако Сенч не успее да измисли история, ами ако умра от замърсената рана, мила Еда, уби ги всичките, хора и животни, кой е Том Беджърлок, кой е тоя всъщност, че убива така? Затворих стените си, за да заглуша страховете му. И без това бях твърде изтощен да използвам Умението, а той вече ми бе казал всичко, което ми трябваше за момента. Затворих се в собствената си черупка. Аз съм Том Беджърлок, слуга в Бъкип, зад решетките, виновен за убийството на трима души и великолепен кон. Това съм. Точка.
Стражът дойде при прозореца, нареди на съкилийника ми да се отдръпне от вратата и влезе с кофа и черпак. Остави я до сламеника ми. Гледах ботушите му през спуснатите си мигли.
— Не ми прилича на буден.
— Беше допреди малко. Не каза много, само: „Вода“.
— Ако пак се свести, викни. Старшият иска да говори с него.
— Ще викна, бъди сигурен. Жена ми още ли не е дошла да плати глобата? Пратихте момче да й каже, нали?
— Казах ти, че пратихме. Още вчера. Ако дойде с парите, ще излезеш.
— Случайно да ви се намира нещо за ядене?
— Яде вече. Това не ти е хан.
Стражът излезе и затръшна вратата. Чух как изтракват няколко резета. Приятелят ми го изчака да се отдалечи, дойде при мен и попита:
— Можеш ли да пиеш?
Не отговорих, но успях да надигна глава от сламата. Той поднесе пълния черпак до устните ми и внимателно отпих глътка. После още една. Той търпеливо клечеше и държеше черпака спокойно. Накрая отпуснах глава и изпъшках. Мракът се зарея в периферното ми зрение и постепенно се разсея.
— Нощ ли е?
— В тъмницата винаги е нощ — скръбно отвърна той и за момент зърнах истинския човек, прекарал твърде много време в ситуации като тази. Запитах се от колко ли време работи за Сенч, но после се усъмних, че изобщо знае кой му е работодателят. Придърпа столчето си по-наблизо и заговори тихо.
— Следобед е. Тук си от два дни. Когато ме доведоха, лечителят тъкмо те кърпеше. Мисля, че тогава беше в съзнание. Помниш ли?
— Не. — Може би можех да си спомня при желание, но смътно си дадох сметка, че не искам да го правя. Два дни. Сърцето ми се сви. Ако Сенч искаше да ме измъкне, вече щеше да го е направил. Дългият ми престой можеше да означава, че ще ми се наложи да остана тук доста време. Болката внезапно ме прониза и разкъса веригата мисли. Помъчих се да се съсредоточа. — Никой ли не е идвал да ме види или да предложи да плати глобата ми?
Той се облещи.
— Глоба?! Човече, убил си трима души. Няма да ти се размине само с глоба. — Все още възприемах мисълта, че може да свърша на бесилото, когато той заговори отново, този път с по-мек тон. — Един човек дойде, след като лечителят приключи с теб. Някакъв важен лорд, натруфен, с чуждоземски дрехи. Ти беше в безсъзнание и не го пуснаха да влезе. Настояваше да разбере какво е станало с кесията, която трябвало да му занесеш. Стражите казаха, че не знаят нищо. Тогава онзи здравата се ядоса и ги посъветва добре да си помислят какво говорят. Каза, че ако собствеността му не му бъдела върната непокътната, щял да вземе много сериозни мерки. Каза, че си имал малка червена кесия с бродирана птица на нея… ъъъ, фазан беше. Не уточни какво има вътре, само че било много ценно и си го искал.