— Но и Славея бе там. И лорд Златен също.
Тя поклати глава.
— Не през цялото време. И никой от тях не го обичаше като нас.
Наведе се и ме целуна по челото.
— Заспивай, Фицрицарин.
А когато устните й допряха моите, беше като дълга глътка студена вода и знаех, че целувката не е за мен, а за мъжа, когото бяхме изгубили.
— Почивай и си възвръщай силите — смъмри ме тя, след което се изправи и излезе през тайната врата.
Отнесе чашата и купата и не остави след себе си нито следа, освен финия аромат в тъмното. Въздъхнах и потънах в сън — дълбок и почти нормален.
(обратно)Глава 21 Възстановяване
Камъните свидетели, понякога наричани и Обелиски на правдата, са се издигали върху скалите край замъка Бъкип от самото му изграждане, а най-вероятно и от по-рано. Високи и черни, четирите стълба се издигат в квадрат на каменистата земя. Времето или човешката ръка са заличили знаците, красели някога всяка от страните им. Днес руните не могат да се разчетат. Самият камък прилича много на черните блокове на замъка, с изключение на сребристите нишки, които пробягват като пукнатини по всеки стълб.
Никой не знае откъде е възникнала традицията да бъдат призовавани за свидетели на клетва или на истината в думите на човек. Понякога там се провеждат двубои и се вярва, че присъствието им ще осигури победа на боеца със справедлива кауза. Много суеверия са свързани с пространството в центъра на Камъните. Някои казват, че ялова жена може да зачене там; други — че жената може да поиска от камъните да отнемат онова, което расте в утробата й.
Лейди Клерин, „Обичаите в херцогство Бък“Станах от леглото на следващия ден. Извървях в тъмното трите стъпки до раклата с дрехи. После паднах и не можах да стана. Останах да лежа неподвижен, твърдо решен да не викам помощ, а да изчакам, докато не събера достатъчно сили да се върна до леглото. Но почти моментално вратата се отвори. Лорд Златен стоеше в квадрата светлина и ме гледаше с аристократично неодобрение.
— Том, Том — заклати глава той. — Винаги ли трябва да си толкова дразнещо инатлив? Връщай се в леглото, докато лорд Сенч не каже, че можеш да станеш.
Както винаги, силата на тънкото му тяло ме изненада. Не ми помогна да стана, а направо ме вдигна и ме отнесе до леглото. Направих неуспешен опит да придърпам одеялото. Той хвана края му и ме зави.
— Не мога да лежа по цели дни тук — оплаках се.
Лорд Златен ме погледна развеселен.
— Бих искал да те видя да се опиташ да направиш нещо друго, но явно не ти се удава. Ще оставя вратата отворена, за да влиза малко светлина. Желаеш ли и свещ?
Бавно поклатих глава, смразен от хладната му вежливост. Той излезе и остави вратата отворена. Виждах горящия огън в камината. Лорд Златен седна зад малкото писалище и перото му заскърца енергично по хартията.
Малко по-късно на вратата се почука и влезе Чар, прислужникът на лорд Златен. Носеше закуската. Остави подноса на масата и внимателно подреди съдовете. Когато приключи, в подноса останаха няколко купи и халба. Той го вдигна и тръгна към моята врата, но лорд Златен го спря, без да откъсва поглед от листа.
— Остави го на масата, Чар.
Момчето излезе, а лорд Златен продължи да пише. После отново се почука. Този път момчето носеше кофи с вода. Заедно с него влезе мъж с наръч дърва. Лорд Златен не им обръщаше внимание, докато се занимаваха със задачите си. Когато и двамата си отидоха, въздъхна, стана от писалището и залости вратата.
— В стаята си ли ще ядеш, или на масата, Том?
Вместо отговор седнах в леглото. На пода имаше нова синя вълнена роба. Нахлузих я и станах. Зави ми се свят. Предпазливо тръгнах към вратата. Вкопчих се в касата и спрях, за да си поема дъх, после продължих напред. Лорд Златен вече беше седнал и отваряше съдовете. Седнах срещу него.
За мен имаше бульон, рядка каша и попара с мляко. За лорд Златен бяха приготвили печени яйца и кренвирши, хляб, масло, конфитюр и всякакви други неща. За миг ме обзе неоправдан яд към него. Изядох цялата си храна и я прокарах с чаша хладък чай от лайка. Не разменихме нито дума. Докретах до леглото си и заспах.
Събудиха ме приглушени гласове.
— Значи вече може да става и да се храни? — попита Сенч.
— Едва-едва — отвърна лорд Златен. — По-добре да не се бърза. Няма никакви сили. Но ако му поставиш задачи, ще…
— Буден съм — обадих се. По-скоро изграчих. Прочистих гърлото си и опитах отново: — Сенч, буден съм.
Той бързо дойде до вратата на стаичката ми и ми се усмихна. Бялата му къдрава коса блестеше, изглеждаше изпълнен с живот и енергия. Погледна с отвращение възглавницата на Кетрикен до леглото ми.