Скрих лице в дланите си. Да. Трябваше да послушам Сенч. Бях оплескал нещата.
— Май трябваше да ги оставя да убият Любезен. И да изтичам да съобщя за убийството.
— Това е единият вариант — съгласи се Сенч. — Но мисля, че това би се отразило много зле на отношенията ти с Предан, дори и да успееше да скриеш, че си можел да предотвратиш смъртта на приятеля му. А сега мисля, че за днес е достатъчно. Хайде в леглото.
— Не. Довърши поне това. Какво направихте с обвиненията срещу Предан?
— Какво сме направили? Нищо, разбира се. Игнорирахме ги като нелепи. И положихме доста усилия да покажем, че кралският двор няма интереси към арестувания слуга на лорд Златен. Градската стража пипнала убиеца? Ами да го съдят според закона. Разпространените обвинения са нелепи, нечий отчаян опит да опетни доброто име на принца. Даже двойно нелепи, защото принцът още носи дълбоките белези от ловната котка на свой добър приятел. Та нима такова животно би нападнало Осезаващ? Всички знаят каква власт имат Осезаващите над животните. И тъй нататък. Междувременно беше доказано, че убитите всъщност са най-обикновени крадци. И че случилото се няма нищо общо с Осезанието, както и абсолютно никаква намеса от страна на короната. Крадците са били убити от добър слуга, защитаващ имуществото на господаря си.
— Ясно. Значи сте ме оставили да гния заради обвинението в Осезание. — Опитах се да покажа с тона си, че приемам. Част от мен ги разбираше. Друга част ги мразеше.
Той трепна, но кимна.
— Съжалявам, Фиц. Не можехме да постъпим по друг начин.
— Знам. И сам съм си виновен за всичко това. — Опитах се да скрия горчивината в гласа си и почти успях. Изведнъж се почувствах ужасно уморен, но трябваше да науча още. — А Любезен?
— Щом стана ясно кои са убитите, разбрах, че трябва да го разпитам. Изстисках всичко от него. Както и какво го е подбудило да действа. Майка му се е самоубила, Фиц. Изпратила му писмо, в което го моли за прошка. Не можела повече да търпи всичко това. Не можела да живее с това, което прави, за да си купи безопасността. Още повече, че била в мнима безопасност и я оскърбявали както си пожелаят.
От грозотата на онова, което намекваше, ми призля.
— Значи Любезен е искал да ги накара да го убият.
— Майка му е мъртва. Мисля, че е искал да ги убие, без да го е грижа дали самият той няма да умре, но просто не е знаел как да започне. Бил е пълен с възвишени идеи за честни дуели и тъй нататък. Лодвайн така и не му дал възможност да отправи предизвикателството си.
— А сега какво прави?
Сенч пое дъх.
— Сложно е. Предан настоя да присъства на разпита и го взе под своя закрила. Ако трябва да има Осезаващ, който да му служи, поне сме извадили зъбите на този. Принцът е напълно — а аз почти — убеден, че Бресинга са действали под натиск. Дори Петнистите да са държали Любезен в ръцете си, самоубийството на майка му и отношението им към нея преди това го е пречистило от илюзиите. Мрази ги до дъното на душата си. Лейди Бресинга била принудена да подари котката на принца. Петнистите я заплашили, че ако не го направи, ще разобличат сина й и нея самата като Осезаващи. А след като го направила, попаднала напълно във властта им. Била не само Осезаваща, а и била извършила предателство срещу принца. Петнистите разделили майката от сина. Любезен бил пратен в Бъкип. Наредили му да се сближи с принца, да го въвлече по-дълбоко в Осезанието и да го шпионира. Обещали му, че ако се подчинява, майка му ще е в безопасност. Гейлкип се превърнал в неин затвор. Петнистите бързо станали алчни. Първо домът й, избата, богатството. Ако не им угаждала, заплашвали, че ще издадат сина й. Накрая някои от мъжете си позволили да посегнат и на самата нея. Не могла да го преживее. Мисля, че не са преценили добре силата на волята й, както и на волята на сина й.
Гадна, отвратителна история. Но не си позволих да задълбавам. Имах по-належащи грижи.
— А Хеня? Принцът каза ли ти, че я видях?
Лицето му стана още по-мрачно.
— Каза ми. Но… възможно ли е да си сгрешил? Шпионите ми в града не са чули нищичко за нея.
Насилих се да си припомня кратката ни среща.
— Бях ранен и беше тъмно. Но… не мисля, че съм сгрешил. И смятам, че именно тя е жената от спомените на Шишко. Предложила е злато на Паджет и Лодвайн за Шута и мен… така ми се струва. Не знам какво е опитвала да купи от тях. Лодвайн не я харесваше. Изглежда обаче е замесена по някакъв начин във всичко това.