Мисля, че очакваше да му се развикам. И аз самият почти го очаквах и сигурно щях да го направя, ако не изпитвах такова съчетание от отчаяние, слабост и страх. Сенч страшно ме бе уплашил, когато здравето и умът започнаха да му въртят номера и се боях, че може да изгуби богатството си от информация и връзки. А сега, пращящ от здраве, с блеснали очи и пламнала амбиция, той ме ужасяваше. Знаех за съществуването на тази негова страна. Знаех, че винаги е жадувал да овладее Умението. Но никога не бях предполагал, че ще ми се наложи да се изправя срещу тази жажда. Поех дълбоко дъх и го попитах тихо:
— Ти ли решаваш това?
Той се намръщи.
— Какво искаш да кажеш? Че кой друг да решава?
— Може би майсторът следва да решава как да се прилага Умението в Бъкип. Особено от неопитни ученици.
Изгледах го остро. Та нали самият той ме натисна да поема отговорността на този пост. Запитах се дали няма да трепне от това как собственият му инат се обръща да го ухапе.
Не повярва на ушите си.
— Казваш, че ми забраняваш това? И очакваш да ти се подчиня? — Постави ръце на коленете си и се наведе към мен.
Не исках да се изправям срещу него в сблъсък на воли. Още нямах силата за това. Обърнах въпроса.
— Имаше и един друг Пророк, който се опита да използва Умението за собствени цели. Самият той не бе нито силен, нито талантлив в магията, но пък използва силата на котерията си, за да получи своето. Използваше ги безмилостно, без значение какво им причиняваше това, как ги изсмукваше или извърташе собствените им воли. Ще станеш втори Славен!
— Нямам нищо общо със Славен! — озъби се Сенч. — Първо, защото той действаше единствено в свой интерес. А много добре знаеш, че съм посветил целия си живот в неуморна служба на Пророците. И второ, за разлика от него, аз ще развия Умението си. Няма дълго да съм зависим от силата на някой друг.
— Сенч. — Гласът ми се беше превърнал в треперещ шепот. Прочистих гърлото си, но въпреки това говорех едва чуто. — Може би ще развиеш Умението си. Но не и ако продължаваш по същия начин да експериментираш сам, да рискуваш самия себе си, а сега да излагаш на опасност и Шишко, който няма представа какво може да му се случи.
Не бях сигурен, че ме слуша. Гледаше покрай мен, зелените му очи бяха насочени някъде в далечината. Въпреки всичко го казах, заслушан как собственият ми глас отслабва до немощно стържене.
— Трябва да научиш опасностите на магията, Сенч, преди да нагазиш в нея и да започнеш да я ползваш за собствените си цели. Умението не е играчка, нито пък нещо, което да се използва за лично облагодетелстване.
— Не е честно! — внезапно запротестира Сенч. — Лишиха ме от обучение. От обучението, което ми се полагаше. Аз съм Пророк точно толкова, колкото беше и Умен. Трябваше да бъда обучен.
Страшно бързо се уморявах. Но трябваше да спечеля спора, или поне да го изкарам до равен, преди да рухна в леглото.
— Да. Не е било честно — съгласих се. — Но да използваш Шишко като патерица и инструмент също не е честно. Нито пък ще замести подходящото обучение, което е трябвало да получиш. Трябва сам да си го придобиеш. Шишко е силен в Умението и няма представа за опасностите, на които може да го изложи това. Нито има волята да ти се противопостави да използваш магията му за свои цели. Няма да те предупреди, когато отнемаш твърде много от него, и няма да знае, че си прекалил, докато не стане прекалено късно. Не е хубаво да вземаш силата му, сякаш е някакво впрегнато в каруца добиче. Може и да е простоват, но най-малкото в Умението той ни е равен. Той е член на нашата котерия. И като такъв двамата трябва да сте братя, независимо от различните ви способности.
— Котерия? — Увисналата челюст и изуменият вид на Сенч внезапно ме накараха да осъзная, че не е видял онова, което бе очевидно за мен.
— Котерия — повторих. — Ти. Аз. Предан. Шутът. И Шишко.
Млъкнах и го зачаках да каже нещо. Вместо това чух тихото отместване на стола на Шута. И още по-тихите му стъпки, когато прекоси стаята и застана до нас. Запитах се какво ли е изписано на лицето му, но не отместих поглед от очите на Сенч. Той продължи да мълчи.
— Сенч. Бях там — напомних му. — Вярно, не се владеех напълно, но щях да съм мъртъв, ако не си давах сметка какво се случва с мен. Как всички вие се обединихте, за да ме измъкнете. Не разбираш ли, че точно по този начин действа една котерия? Обединяване на сили и способности за постигането на някаква цел. Точно това направихте. Силата на Шишко. Твоите познания за вътрешното устройство на човека. Контролът и целенасочеността на Предан. И връзката на Шута с мен. Всичко това бе необходимо за постигането на крайния резултат. И може да го постигне отново при нужда. Предан има своята котерия. Не кой знае каква в много отношения, но все пак котерия. Но само ако действаме като едно цяло. Ако откъснеш Шишко, за да го използваш като свой личен извор на сила, ще ни унищожиш, преди да сме открили възможностите си.