Млъкнах. Устата ми беше пресъхнала, бях останал без дъх. Всеки друг път щях да се ужася от собствената си слабост. В този момент не можех да си позволя да мисля за нея. Чувствах, че съм достигнал някаква равновесна точка със стареца. Толкова много години той бе мой наставник и водач. Като негов ученик рядко се съмнявах в мъдростта на действията му; винаги бях сигурен, че той най-добре знае как да се постъпи. Но ето че от лятото започнах да виждам как умът му отслабва и паметта му не е така ясна като навремето. А най-лошото и за двама ни бе, че бях започнал да обмислям решенията му и дори мисленето му от гледната точка на мъж. Вече не бях склонен да приема, че той знае най-добре всичко. И когато прилагах гледната точка на своите трийсет и няколко години към решенията му, които бе взел навремето за мен и за Пророците, не бях сигурен, че вече се съгласявам с тях. Вече разбирах, че мъдростта му не е абсолютна, и се чувствах повече в правото си да настоявам да признае, че разбирам някои неща по-добре от него. Странно равенство се мъчех да постигна — не че знам колкото него, а че макар и в много отношения да е по-мъдър от мен, има области, в които е по-добре да ми отстъпи.
Толкова дълго бе мой наставник и неподлежащ на съмнения. Сега и на двама ни бе трудно, че гледам на него като мъж. Гадно ми беше, че съм започнал да виждам недостатъците му. Никога не съм искал да съм онзи, който трябва да държи огледалото пред него и да му ги показва. Макар и да бе трудно, трябваше да призная, че винаги е бил амбициозен и жаден за власт. Ограничен от политиката в овладяването на магията, засегнат от инцидент, който го бе обрекъл да работи невидим, той въпреки това бе станал могъща сила. Именно неговата воля поддържаше Пророците в дните, когато крал Умен гаснеше, а двамата му останали сина си съперничеха за трона му. Именно неговата мрежа от шпиони и слуги помагаше на кралица Кетрикен да задържи властта, докато порасне синът й. И сега бе близо, много близо до това да постави друг Пророк на трона.
И в същото време можех да го погледна и да видя, че тези успехи не са му достатъчни. Нямаше да приеме нито едно постижение за истинска победа, докато не се сдобие с онова, към което винаги се е стремял. Вече разполагаше с власт, както и с вървящите с нея атрибути. Можеше да я упражнява открито и хората я приемаха като негово право в качеството му на главен съветник на кралицата. Но вътре в уважавания съветник продължаваше да се спотайва лишеното копеле, останалото без наследство дете. Никакъв триумф нямаше да му е достатъчен, докато не овладее Умението и не покаже на другите, че го е направил.
Страхувах се, че в стремежа си към тази върховна цел може да подкопае всичко, което е постигнал. Решимостта му можеше да го заслепи. И ето че сега го гледах как претегля думите ми и прави своите оценки за тях. Изучавах го и чаках. Не можеше да обърне хода на времето. Дори Умението не бе в състояние да му върне младостта. Но пък може би можеше да спре стареенето си като Кетъл и да поправи пораженията на възрастта. Косата му беше бяла, бръчките по лицето му — дълбоки, но възлите по кокалчетата на ръцете му бяха станали по-малки, а по бузите му имаше здрава руменина. Бялото на очите му бе чисто.
Видях го как стигна до решение. И сърцето ми се сви, когато се изправи, защото видях в забързаните му движения желанието да сложи край на разговора.
— Още не си добре, Фиц — каза той, докато ставаше. — Ще минат дни, докато станеш достатъчно силен да продължиш да учиш Предан и Шишко на онова, което знаеш за Умението. А тези дни са време, което нямам намерение да пропилявам. Ето защо ще продължа сам да изучавам Умението, докато се възстановяваш. Ще съм внимателен, обещавам. Няма да излагам на риск никого, освен себе си. Но след като съм го започнал, след като съм се докоснал до онова, което то може да означава за мен, няма да се върна назад. Няма.
Тръгна към вратата. С мъка поех дъх. Бях почти на края на силите си.
— Не разбираш ли, Сенч? Това, което чувстваш, е именно онова привличане, за което се предупреждават всички ученици! Навлизаш в реката на Умението и вървиш към собствената си гибел. Ако те изгубим, силата на цялата котерия ще отслабне. А ако заедно с теб изгубим и Шишко, от котерията нищо няма да остане.