Третият свитък се занимаваше с грижите за собственото тяло. Четливите бележки на Сенч рязко се отличаваха от избелялото мастило на оригинала. В тях се описваха предишните му неуспешни опити и сегашните постижения. Точно това искаше да видя; беше оставил свитъците именно заради бележките си. Искаше да ми каже, че откакто свитъците на Умението са попаднали у него, се е опитвал и не е успявал да възстанови собственото си тяло. Беше започнал да постига успехи едва след като беше видял моето изцеление и бе открил, че може да използва дарбата на Шишко, за да подсили несигурните си опити.
Прочетох дневника на отчаянието му и познах страха, който го съпровождаше. Много добре знаех какво е да живееш в повредено тяло. И докато гледах отслабването на Нощни очи, бях вкусил какво е да остаряваш. Едва през последното десетилетие Сенч се бе върнал към нормален живот. Беше прекарал най-добрите си години затворен тук, в тази стая, работещ в сянка и под прикритие. Колко ли горчиво е било за него, че може отново да се появи в света на хората и музиката, танците и разговорите, да докосне властта и да има възможност да й се наслаждава, а в същото време остаряващото му тяло да заплашва, че отново ще му отнеме всичко това? Не можех да го обвинявам за стореното, независимо от рисковете, които поемаше. Разбирах го много добре. Ужасявах се от деня, когато и аз ще трябва да се изправя пред това решение. Защото се боях, че ще реша същото.
Прочетох внимателно и свитъка, който се занимаваше с възстановяването на тялото с помощта на Умението. Имаше много полезни неща, но не всичко, което ми трябваше. С тъга разбрах защо Сенч не ми бе показвал тези свитъци. Ако ги бях видял, щях да се досетя, че самият той се е заел да овладее Умението. И че е започнал години преди да бъда примамен да се върна в Бъкип.
Облегнах се в стола и се опитах да се поставя на мястото на стареца. Какво си е представял, за какво е мечтаел? Върнах се назад през годините. Войната с Алените кораби най-сетне е свършила. Нашествениците са отблъснати от драконите на Шестте херцогства. В страната отново цари мир, кралицата е бременна с наследник на Пророците, Славен не само е върнал липсващата библиотека със свитъците на Умението, но и удобно умрял, след като отново засвидетелствал своята лоялност към короната. И след толкова много години в сянка Сенч може да се появи като доверен съветник на кралицата. Може да се движи свободно в Бъкип, да се наслаждава на храната, питиетата и приятелството на благородниците. Какво друго би могъл да желае? Само онова, което му е било отказано преди толкова много години.
Умението не се бе преподавало на кралските копелета дори и да имали дарба за него. Някои крале безжалостно карали незаконородените деца да пият елфова кора, за да убият Умението в тях. Не се съмнявах, че други монарси са си спестили времето и просто са убивали копелетата. Аз бях обучен само защото лейди Търпение и Сенч се бяха застъпили за мен. Но бях сигурен, че дори тогава крал Умен би отказал, ако така отчайващо нямаше нужда от котерия.
Сенч не беше обучаван. И както правят момчетата, аз просто приемах тази информация за учителя си. Никога не го бях попитал: „Проверявали ли са те дали си Умел? Дали са те питали дали искаш да учиш, а ти си отказал? Или изобщо не са ти предлагали?“ Никога не бях питал за подробностите. И в същото време знаех, че копнее за това забранено познание. Знаех го от това колко запалено се застъпваше за мен и как се надяваше, че ще успея. Провалът ми да овладея магията го бе огорчил толкова, колкото и самия мен.
Но никога досега не се бях замислял какво е означавало всичко това за него, след като свитъците са попаднали в ръцете му. Още откакто се появи в дома ми, знаех, че ги чете. Познавах го и трябваше да се досетя, че със или без учител ще се опита да овладее прочетеното. Трябваше да му предложа да го науча на онова, което знаех. Дали всеки път, когато повдигаше въпроса за кандидатите, тайно се беше надявал да погледна към него? Защо така и не бях обмислил сериозно тази идея? Вярно, бях я подхвърлил веднъж, както човек подхвърля кокал на гладно куче, за да го укроти. Но и през ум не ми беше минало, че може да се окаже способен да се научи. Защо?