За момент ме изгледа объркано, сякаш беше напълно забравил.
— А. Онова. Мисля, че открих каквото ми трябваше. Могат да са полезни, но е доста трудно да се регулират. — Махна с ръка. — Засега ги оставих настрана. Има много по-важни неща.
— Сенч — казах тихо. — Не бива да продължаваш сам. Още повече да въвличаш и Шишко. Надявам се, че вече разбираш, че го казвам от загриженост за теб, а не за да крия някаква моя тайна. — Поех дъх. — Трябва ти основа. Когато си възвърна силите, когато с Предан и Шишко подновим обучението си, трябва да идваш в кулата с нас.
Известно време ме изучаваше мълчаливо. После наклони глава.
— А лорд Златен? Нали вече каза, че той също е член на котерията.
— Казал ли съм? — отвърнах с престорена изненада. — О. И той беше там, вярно. И мисля, че усетих… мислиш ли, че наистина допринесе за изцелението ми?
Сенч ме изгледа особено.
— Не смяташ ли, че можеш да решиш по-добре от мен? Та нали сам ми го каза само преди ден.
Замислих се за това необяснимо, но силно нежелание Шутът да участва в уроците. Така и така няма да дойде, казах си и се зачудих дали съм прав.
— Признавам, че беше там, но не мога да кажа какво е направил.
— Водеше ни, предполагам — сериозно рече. Сенч. — Каза, че е участвал в нещо подобно, когато Нощни очи пострадал. — Помълча, после продължи със същия тон: — Познава те добре. Мисля, че това е най-големият му принос. Познава те добре и сякаш знаеше… път към теб. — Въздъхна. — Фиц, вече и сам го призна.
— Беше с мен, когато използвах Осезанието и Умението, за да излекувам вълка. Но не ми е помагал в лечението. Помогна ми да се възстановя след това. — Помълчах. — Затвореност и потайност. Не се ли превръщат в навик? Кълна се, Сенч, не зная защо… Мътните го взели. Да. Двамата с Шута имаме връзка чрез Умението. Съвсем тънка, но съществуваща още откакто получи Умението по пръстите си, когато докосна Искрен, а после и мен. И когато я използва, за да ме върнете в тялото ми, тя стана по-силна. Предполагам, че се е засилила още повече след изцелението. Съмнявам се, че самият той има истинско Умение. А само това в пръстите му. И може би е способен да се свързва единствено с мен.
Сенч се усмихна едва ли не виновно.
— Е… Двойно облекчение. Да чуя, че ми казваш истината и да споделиш, че… добре де. Познавам Шута от много време. Ценя го. Но в него винаги има нещо странно, дори когато се представя за лорд Златен. И това понякога ме безпокои. Понякога ми се струва, че знае твърде много, а понякога се питам дали онова, което има значение за нас, го засяга изобщо. А след като се докоснах мъничко до Умението и осъзнах колко открити ни прави един за друг… Както казваш, затвореността и потайността е станала навик. Навик, който трябва да запазим и двамата, ако искаме да сме живи. Не съм склонен да допускам Шута до всичките ми тайни, както и да споделям неговите.
Честността му ме стресна, а мнението му ме обърка. Но той беше прав. Хубаво бе да знам, че сме честни един с друг.
— Сам ще поговоря с лорд Златен за мястото му в нашата котерия — казах аз. — Много зависи от това какво е склонен да прави. Никой не може да бъде принуждаван насила.
— Да. И в същото време гледай да оправите тази идиотска караница. Да съм в една стая с вас е все едно да се намирам между две ръмжащи кучета. Кой знае кой ще бъде ухапаният, ако накрая решат да се втурнат едно срещу друго?
Подминах думите му.
— И ще идваш ли на уроците в Кулата на Умението?
— Ще идвам.
Изчаках и реших, че това също трябва да се каже открито.
— А собствените ти експерименти?
— Ще продължат — тихо рече той. — Така трябва. Фиц, познаваш ме. И знаеш как съм я карал през годините. Винаги съм учил сам и настрани. И винаги, когато открия нещо, което смятам, че трябва да овладея, му се посвещавам с цялата си страст. Не искай от мен да се променям. Не мога.
Виждах, че казва самата истина. Въздъхнах тежко, но не посмях да се мъча да му забранявам.
— Тогава внимавай, приятелю. Много внимавай. Теченията са силни, почвата — опасна. Подхлъзнеш ли се…
— Ще внимавам — рече той.
След това ме остави и аз изпълзях в леглото, което вече бе повече мое, отколкото негово, и потънах в дълбок сън без сънища.
(обратно)Глава 22 Връзки
Преценките ви за необходимите за пътуването средства се оказаха далеч от реалността; нямаше да се заема с това разследване, ако знаех за отвратителното време, отвратителната храна и още по-отвратителните хора, обитаващи тези острови. Очаквам допълнително възнаграждение, когато се върна.
Накрая успях да посетя вашия проклет от демони остров. Осигуряването на транспорт до онова парче лед и камък стопи последните остатъци от недостатъчните ми средства и ми се наложи цял ден да пренасям солена треска за една сприхава морска кучка. Предложената ми лодка течеше и беше тромава, нямаше нормални гребла и беше от вид, какъвто никога не бях виждал. Цяло чудо е, че успях да прекося ледените води до Аслевял. Слязох на черен скалист бряг. Ледникът, който някога е покривал целия остров чак до линията на прилива, изглежда, се е оттеглил. Виждат се изоставено пристанище и купчини боклуци, но всичко ценно е обрано. Брегът преминава в черна камениста пустош. На мъничките участъци почва могат да растат единствено мъх и рехава трева. Може би по някое време тук е имало някакви груби постройки, но всичко годно за използване е отмъкнато, също както при пристанището. Явно в миналото тук се е добивал камък, но кариерата е изоставена най-малко от десетилетие. Огромни блокове са изсечени и подредени един до друг като огромна крепостна стена, но тя започва и свършва само с една редица камъни. Изглежда, са правени опити камъните да се оформят в нещо като хоризонтална статуя, но работата е била зарязана, преди да се свърши и четвърт от нея. Невъзможно е да определя какво е трябвало да изобразява.