Обходих оголения бряг и навлязох в ледника, но там ме свари нощта. Не видях нито жив, нито скован в леда дракон, нито каквото и да било, което дори смътно да напомня за живо същество. С мъка се върнах до брега и прекарах ледена нощ под прикритието на каменните блокове. Не успях да намеря нито един плавей, за да си запаля огън. Спах лошо, измъчван от кошмари, в които бях един от многото хора от Шестте херцогства, попаднали в ужасен каменен затвор. Накрая настъпи утрото и с радост напуснах това място. Всеки, който реши да ходи там, трябва да носи със себе си всичко необходимо, защото островът определено не предлага нищо за съществуването на човек.
Анонимен доклад до Сенч ЗвездопадВъзстановяването на белезите забави оздравяването ми. През следващите три дни се затворих в себе си и се съсредоточих единствено върху възвръщането на силите си. Спях, хранех се и пак спях. Останах в работната стая. Сенч ми носеше храна. Не идваше редовно, но носеше много, а и на камината можех да си правя чай и да си стоплям супата.
В стаята нямаше прозорци и изгубих всякаква представа за времето. Върнах се към вълчите си навици от миналото. Най-буден бях по зазоряване и привечер и по това време изучавах свитъците. После се хранех и дремех пред огъня или спях в леглото. Когато бях буден, не се занимавах само с четене. Забавлявах себе си и Гили, като криех парченца месо, докато го нямаше в стаята, след което го гледах как ги търси. Правех разни дребни неща, за да се развличам. Направих дъска за играта на камъни, като прогорих линиите върху нея и изработих пионките от китова кост, която ми осигури Сенч. Боядисах ги в червено и черно, а другата половина оставих неоцветени. Напразно обаче се надявах да изиграя една игра със Сенч. Той почти не говореше с мен за проучванията си и когато идваше, винаги бързаше. Вероятно така бе по-добре. Спя по-дълбоко, когато съм сам.
Сенч не говореше и за другите новини в крепостта. Малкото, което успях да изкопча от него, ме разтревожи. Кралицата все още преговаряла с бинградските търговци, но дала на херцозите на Шоукс и Фароу разрешение да натискат Халкида както намерят за добре. Нямало да има официално обявяване на война, но с мълчаливото й съгласие обичайните сблъсъци и нападения по границата щели да зачестят. В това нямаше нищо ново. От поколения халкидските роби знаеха, че могат да станат свободни, ако успеят да избягат в Шестте херцогства. След което често се обръщаха срещу доскорошните си господари и отмъкваха през границата добитъка и стадата, за които се бяха грижили. Въпреки всичко търговията между Халкида и Шестте херцогства си оставаше оживена и доходоносна. Откритото съюзяване с Бинград би означавало край на това.
Войната между Бинград и Халкида сериозно наруши потока шпионска информация от района. Сенч бе принуден да разчита на сведения от втора и трета ръка, които често си противоречаха. И двамата се отнасяхме скептично към достигащите до нас „факти“. Да, бинградските търговци имали развъдник на дракони далеч нагоре по течението на Дъждовитата река. В небето бил виждан един, може би два пораснали дракона. Описваха се като сини, сребристи или сини и сребристи. Бинградските търговци ги хранели, а в замяна драконите пазели пристанището. Не можели обаче да летят далеч от брега; именно затова халкидските кораби все още заплашвали и разграбвали търговските кораби на бинградците. Развъдникът на дракони бил под опеката на странна раса, наполовина хора и наполовина дракони. Намирал се сред прекрасен град, по чиито стени нощем блестели чудни скъпоценни камъни. Хората там живеели в изящни дървени замъци високо в короните на огромни дървета.