Кой се кара?
— Баща ми и брат ми. Прибраха се благополучно у дома, точно както каза. Но още щом слязоха от коня, усетих, че помежду им има буря. Не знам каква е причината. Баща ми отказва да говори и е забранил на брат ми да ми казва. Нещо срамно, мрачно и ужасно. А брат ми иска да го направи. Желае го с цялото си сърце. Не знам защо. Пъргав винаги е бил толкова добро момче — тих, кротък и послушен. Какво е открил, че се стреми така силно към него, а баща ми го ненавижда?
Почти усещах как умът й върви пипнешком към мрачните подозрения за милия й брат. Жадуваше да разбере какво го е накарало да падне в очите на баща й. Въображението й не можеше да измисли нищо достатъчно зло, което би могло да извърши момче на неговите години. Това я караше да мисли, че баща й се държи странно. Но и тази идея й се струваше несъстоятелна. И така мислите й се колебаеха между двете неприемливи представи. А през цялото време напрежението в дома ставаше все по-голямо и по-голямо.
— Не позволява на брат ми да излиза сам. През целия ден трябва да е с баща ми, докато си върши работата. И в същото време не му позволява да се упражнява или да се грижи за конете. А трябва само да стои и да гледа. С другите ми братя не разбираме нищо. А ако попитаме, татко става много строг и млъква. И всички сме нещастни. Не знам колко още може да издържи брат ми. Боя се, че ще направи нещо отчаяно.
Какво по-точно?
— Не знам. Ако знаех, щях да му попреча.
Не знам как бих могъл да ти помогна с това. Оформих мисълта много внимателно, отделих я от всичко, което ми беше известно. Какво щеше да си помисли за Пъргав, ако знаеше, че е Осезаващ? Как ли говореха Бърич и Моли за тази магия? И говореха ли изобщо? Копривка не бе споменала как реагира майка й на тази ситуация. Нямах кураж да я попитам.
— Не можеш, Сенковълк. Затова и не дойдох при теб. Но съм благодарна, че ти дойде, макар и да не си в състояние да ми помогнеш. — Въздишка. — Когато ме оставяш извън стените си, се чувствам по-самотна, отколкото мога да обясня дори и на себе си. Толкова дълго беше все там, по краищата на сънищата ми, и ги гледаше през мен. После си отиде. А не зная защо. Нито пък знам кой или какво си в действителност. Няма ли да ми кажеш?
Не мога. Чух колко рязко прозвуча отказът ми и почувствах като ехо на Умението как я нараниха думите ми. Опитах се да й обясня против волята си. Не мога да ти кажа. В известен смисъл съм опасен за теб и затова се стремя да стоя по-далеч. Всъщност не съм ти необходим. Но доколкото мога, ще те наглеждам и защитавам. И ще идвам при теб, когато ми се струва, че се нуждаеш от мен.
— Противоречиш си. Опасност, която ще ме защитава? Не си ми необходим, но ще идваш, когато се нуждая от теб? Та това е безсмислено!
Да. Така е, признах смирено. И точно затова не мога да ти кажа, Копривке. Мога да ти предложа единствено това. Каквото се случва между баща ти и брат ти си е само между тях. Не позволявай то да застава между теб и който и да било от двамата, колкото и да е трудно. Не губи вяра в тях. И не преставай да ги обичаш.
— Сякаш бих могла — горчиво рече тя. — Ако можех да спра да ги обичам, щях да спра да тъгувам заради онова, което си причиняват един на друг.
Оставихме нещата така и избледнях от съня й. Не се чувствах особено добре от подобен контакт с дъщеря си, а тя — още по-малко, сигурен съм. Нейното безпокойство се превърна в мое. Бърич винаги е бил строг, но и справедлив според собствените си представи за справедливост. Често му се случваше да е груб с мен, но никога жесток. Може и да обирах някоя раздразнена плесница или перване по врата, но рядко ме биеше. Малкото пердах, който ми хвърляше, винаги целеше да ме научи на нещо, но не и да ме нарани. Сега разбирах, че физическите му наказания са били справедливи. Но в същото време се боях, че Пъргав ще му се опълчи открито, както самият аз не бях правил. И не знаех как ще приеме това Бърич. Беше убеден, че повереното му преди години момче е умряло по ужасен начин именно защото не е успял да избие Осезанието от него. Дали щеше да сметне за свой дълг да предпази собствения си син от подобна участ, независимо колко груб трябва да е, за да го постигне? Страхувах се и за двамата и нямах отдушник за тревогата си.
На сутринта на четвъртия ден се чувствах по-силен и не ме свърташе на едно място. Реших, че мога да изляза и да пообиколя крепостта. Време беше отново да заживея живота си. Взех перата изпод възглавницата и слязох до стаята на Том Беджърлок, за да взема чисти дрехи. Едва успях да затворя тайната врата, когато на другата се почука. Направих две крачки и я отворих. Лорд Златен стреснато отстъпи крачка назад.