— Лейди Търпение не ми е майка — успях да кажа.
— Тя казва, че е. Че е била — поправи се горчиво. — Винаги ми казваше какво всъщност искам да ям, да правя или да облека. И ако протестирах, че всъщност искам нещо друго, казваше: „Стига глупости. Знам какво искаш. Познавам момчетата! И аз навремето имах син“. Имаше предвид теб — добави мрачно в случай, че не съм схванал.
Седях мълчаливо. Казах си, че още не съм добре, че студените болезнени дни в затвора, изцелението с Умението, възстановяването на белезите, дори отхвърленото от Шута предложение за мир ме е отслабило и изтощило. И че затова треперя и гърлото ми се е стегнало. Какво можеш да направиш, когато изведнъж чуваш тайна, която си смятал за най-дълбоко пазена? Изпаднах в ужасно мрачно настроение, по-лошо от всичко, на което бе способна елфовата кора. Очите ми се напълниха със сълзи. Помислих си, че ако не мигна, може и да не потекат. Че ако остана неподвижен достатъчно дълго, очите ми ще ги попият някак.
Котлето започна да бълва пара и Предан стана да го свали. Забързано избърсах очите си с ръкав. Той го донесе и наля гореща вода върху билките в чайника. Докато го връщаше, заговори през рамо. Нещо в притихналия му глас показваше, че мълчанието ми не го е заблудило. Мисля, че беше усетил, че съм на път да се пречупя, и това го безпокоеше.
— Майка ми ми разказа — каза той, сякаш се оправдаваше. — Двамата със Сенч бяха почти полудели от тревога, че си ранен и в затвора. Бяха ядосани един на друг и така и не можеха да стигнат до съгласие. Бях в стаята, когато започнаха да спорят. Тя му каза, че просто ще слезе в града и ще те изкара от затвора. Той възрази, че не бива да го прави, че така само ще изложи и теб, и мен на още по-голяма опасност. Тогава тя заяви, че ще ми каже кой умира долу.
Той се опита да й попречи. Тя каза, че е време да науча какво е да си Жертва за народа си. После ми нареди да изляза и продължиха да спорят.
Остави котлето върху огъня и се върна да седне до мен. Не го погледнах в очите.
— Знаеш ли какво означава, когато те нарича Жертва? Знаеш ли какво мисли майка ми за теб?
Бутна хляба към мен.
— Трябва да ядеш. Изглеждаш ужасно.
Пое дъх.
— Когато те нарича Жертва, тя иска да каже, че те смята за законен крал на Шестте херцогства. Сигурно го мисли, откакто баща ми е умрял. Или се е прехвърлил в дракона си.
Това ме накара отново да го погледна. Наистина му бе разказала всичко и това ме потресе. Погледнах към дремещия пред огъня Шишко. Погледът на принца проследи моя. Не каза нищо, но Шишко внезапно отвори очи и се обърна към него.
— Храната е отвратителна — каза му принцът. — Би ли ни донесъл нещо по-добро от кухнята? Може би нещо сладко?
На лицето на Шишко цъфна широка усмивка.
— Ще донеса. Знам какво имат. Сушени къпини и ябълков пай. — И облиза устни.
Когато стана, с изненада забелязах, че върху туниката му е избродиран еленът на Пророците.
— Мини по същия път, по който дойдохме, нали? И пак така на връщане. Важно е да го запомниш.
Шишко кимна умислено.
— Важно. Да го запомня. Знам го отдавна. Минавам през хубавата врата; връщам се през хубавата врата. И само когато никой не може да ме види.
— Браво на теб, Шишко. Не знам как бих се оправил без теб.
В гласа на принца имаше удовлетворение и нещо друго. Не снизходителност, а… аха. Сетих се. Гордост на притежател. Говореше на Шишко, както човек би говорил на безценния си вълкодав.
— Значи си направил Шишко свой слуга? — попитах, когато слабоумният излезе. — Открито?
— Щом дядо ми е можел да вземе момче албинос за свой шут и спътник, защо аз да не си взема глупчо?
Трепнах.
— Не позволяваш да му се подиграват, нали?
— Разбира се, че не. Знаеш ли, че може да пее? Гласът му е малко странен, но пее вярно. Не го държа винаги до мен, но достатъчно често, за да забележат и да престанат да го тормозят. Освен това така можем по-лесно да говорим насаме, така че знае кога искам да е до мен и кога да си върви. — Кимна, доволен от себе си. — Мисля, че сега е по-щастлив. Откри удоволствието от топлата вода и чистите дрехи. И му давам прости играчки, които го радват. Само едно нещо ме безпокои. Жената, която му помага да се грижи за себе си, ми каза, че е познавала и други двама като него. Казва, че живеели по-кратко от обикновените хора и че Шишко може би вече е към края на дните си. Знаеш ли дали е така?