От думите му ме побиха тръпки. Беше прав. Единственото окуражаващо нещо бе, че е в състояние да гледа на ситуацията толкова спокойно и хладнокръвно. Но след това в главата ми се настани неприятна мисъл. Той можеше да разбира машинациите на Сенч, защото бе колкото планински син на Кетрикен, толкова и ученик на стария убиец. Предан продължи нехайно, сякаш разговаряхме за времето:
— Но не говорехме за това. Казваш, че не бива да се позволи да се разкрие кой си наистина. Съгласен съм, че засега това е така. Със сигурност ще има фракция, която да е заинтересована от смъртта ти. Много хора ще те мразят и ще се страхуват от теб. И Пророците ще бъдат обвинени, че прикриват кралеубиец просто защото е един от фамилията. Още по-интересно може да се окаже как ще се отрази това на Старата кръв и на Петнистите. От години Осезаващото Копеле е бил сплотяващ символ за тях и слуховете за оцеляването ти са се превърнали в почитана легенда. Любезен говори за теб едва ли не като за божество.
— Нали не си ме обсъждал с Любезен? — попитах с внезапна тревога.
— Разбира се, че не съм! Всъщност не теб като теб. Обсъждахме легендата за Фицрицарин, Осезаващото Копеле. И то само между другото, уверявам те. Макар да ми се струва, че Любезен би пазил тайната ти също като мен.
Въздъхнах, угнетен и изтощен.
— Предан. Верността ти е достойна за възхищение. Но се съмнявам в Любезен. Бресинга те предадоха на два пъти. Нима ще им позволиш да го направят за трети?
Той ме погледна упорито.
— Били са принудени, Том… Ама че ми е странно да те наричам така.
Не позволих да ме разсейва.
— Ще ти се наложи да свикваш. Ами ако Любезен бъде заплашен отново и пак започне да шпионира? Или нещо по-лошо?
— Вече не му остана никой, с когото да го заплашват. — Изведнъж млъкна и ме погледна. — Знаеш ли, така и не ти се извиних, нито ти благодарих. Пратих те на помощ на Любезен, без да се замислям, че те излагам на риск. И ти отиде и спаси живота на приятеля ми, макар да не го харесваш особено. И в резултат на това едва не умря. — Наклони глава към мен. — Как да ти се отблагодаря?
— Не е нужно. Ти си моят принц.
Лицето му застина. През очите му сякаш надникна Кетрикен.
— Това не ми харесва. Сякаш някак ни разделя. Бих предпочел да сме само братовчеди.
Наведох се напред и го погледнах отблизо.
— И мислиш ли, че ще има разлика? Че щях да откажа да помогна на приятеля ти, защото си ми „само“ братовчед?
Усмихна ми се и въздъхна с огромно облекчение.
— Още не мога да повярвам — рече тихо. На лицето му се изписа нещо като вина. — С Шишко не бива да идваме да те виждаме. Сенч забрани, както и всякакви опити да се свързвам чрез Умението с теб, докато не събереш повече сили. Не исках да те будя, когато се качихме. Просто исках да те видя. И когато видях, че белезите отново са се появили, се наведох твърде близо.
— Радвам се, че го направи.
Известно време седях мълчаливо, смутен и същевременно разтопен от погледа му. Колко е странно да те обичат само заради самия теб. Появата на Шишко бе истинско облекчение. Той бутна с рамо тайната врата, за да я отвори — ръцете му бяха заети да крепят огромен пай. Пуфтеше от забързаното изкачване на стъпалата.
Гледах го с радост как носи плячката си към масата. Беше широко ухилен и страшно доволен от себе си. Осъзнах, че никога досега не съм го виждал с такава физиономия. Дребните му раздалечени зъби и леко изплезеният език в комбинация с кръглото лице му придаваха вид на радостен гоблин. Ако не го познавах, сигурно щях да намеря вида му за отблъскващ, но принцът му отговори със заговорнически поглед и открих, че се усмихвам и на двамата.
Шишко остави пая на работната маса, като демонстративно избута чиниите ми, за да освободи място. Затананика си и разпознах в мелодията рефрен от Умелата му песен. Мрачността му сякаш беше изчезнала. Забелязах, че ножът, с който реже зашеметяващо големите порции, е онзи, който му бях купил в града през онзи ужасен ден. Значи покупките ми бяха стигнали по някакъв начин до Бъкип и до него. Принцът даде чинии и Шишко плесна парчетата в тях, като полагаше огромни усилия да не изцапа новите си дрехи, а след това се хранеше с предпазливост, достойна за някоя лейди в нова рокля. Излапахме чудовищния пай и за първи път от раняването храната ми се видя вкусна.
(обратно)Глава 23 Откровения
Онези, които не притежават Осезанието, често разказват страховити истории за Осезаващи, приемащи образа на животни поради някакви долни причини. Онези от Старата кръв категорично ще заявят, че никой човек, без значение колко силно е свързан с животинския си партньор, не може да приеме формата му. Признават с неохота обаче, че човек може да обитава в тялото на партньора си. Обикновено това се случва временно и само в крайни ситуации. Тялото на човека не изчезва; всъщност то става много уязвимо в такива моменти и може дори да изглежда мъртво. Изключително тежко нараняване или неминуема смърт може да накара човешкото съзнание да потърси убежище в тялото на животното. Хората от Старата кръв не одобряват това и в никакъв случай не го окуражават.