Сред Старата кръв е строго забранено подобно прехвърляне да стане постоянно. Ако някой избяга от умиращото си тяло и потърси убежище в тялото на партньора си, той бива прокуден от общността. Същото се отнася и за човека, който приема животинския си партньор. Подобно действие се разглежда като краен егоизъм, а също така като неморално и неразумно. Всички израстващи в общност на Старата кръв се предупреждават, че колкото и съблазнителни да са изкушенията, резултатът няма да донесе щастие на нито един от партньорите. Смъртта е за предпочитане.
Именно в това е основната разлика между практикуващите магията от Старата кръв и тъй наречените Петнисти. Последните поставят своите животински партньори в по-ниска позиция от хората и не виждат нищо лошо, ако човек реши да продължи живота си, като сподели тялото на партньора си след загиването на човешкото си тяло. В някои случаи човекът става господстващ дух и почти прогонва животното от собственото му тяло. Предвид дълговечността на някои същества като костенурки, гъски и някои тропически птици, един безскрупулен човек може да се обвърже с такъв партньор в края на живота си с намерението да си осигури тялото му след собствената си смърт. Така човекът може да продължи живота си с цяло столетие или повече.
Беджърлок, „Легенди на Старата кръв“Оздравях като новоизлюпено същество, изпълзяло от черупката си под слънцето. Светът ме замайваше и завладяваше, бях поразен от живота. Нещо повече — новото отношение на Предан към мен бе като топла шуба. Почувствах го на следващата сутрин, докато стоях в двора на замъка и гледах как хората около мен бързат, заети с обичайните си задачи. Денят изглеждаше много ярък и за своя изненада долових миризмата на приближаващата пролет. Отъпканият сняг под краката ми изглеждаше по-тежък и плътен, синьото небе над мен — по-дълбоко. Поех дъх, протегнах се и чух как ставите ми пукат от дългото застояване. Днес смятах да поправя това.
Все още не се доверявах на краката си да ме отнесат до града, затова отидох в конюшнята. Конярчето, което се грижеше за Моя черна, ме погледна и каза, че ще я оседлае то. Облегнах се с благодарност на яслите й и го загледах. Явно се отнасяше добре с Моя черна, защото тя кротуваше. Благодарих му, че се е грижил за нея, а той ме погледна объркано.
— Е, не бих казал, че си й липсвал много. Тя предпочита да си е сама.
Към средата на стръмното спускане започнах да съжалявам, че съм решил да яздя. Моя черна явно беше решила да воюва с юздата и много добре ми показа колко немощни са ръцете ми. Все пак с малка схватка на волите успяхме да стигнем до работилницата на Гиндаст. Останах едновременно разочарован и обнадежден от факта, че Хеп няма много време за посещения. Видя ме при вратата, дойде набързо и ми се извини — един от калфите му бил позволил да му помага при грубото оформяне на една табла на креват. Ако останел с мен, калфата вероятно щял да вземе друг чирак. Уверих го, че ще мина в някой от близките дни и че нямам други новини за него, освен че се чувствам по-добре. Гледах го как се отдалечава забързано с длето в ръка и изпитвах единствено гордост от момчето си.
Докато възсядах Моя черна, зърнах трима от по-малките чираци. Взираха се към мен от ъгъла на навеса и си шепнеха нещо. Е, та нали вече бях известен в града като човека, убил трима мъже. Нямаше значение дали става дума за убийство, или законна самозащита. Трябваше да очаквам да ме сочат с пръст и да говорят. Надявах се това да не повлияе зле на положението на Хеп. Престорих се, че не ги забелязвам, и си тръгнах.
Отидох при Джина. Тя отвори и изненадано ахна. Впери поглед в мен, после около мен и към улицата, сякаш очакваше да види и Хеп.
— Днес съм сам — казах й. — Мога ли да вляза?
— О, Том. Разбира се. Влизай. — Гледаше ме потресено. После отстъпи да ми направи място. Котаракът й се шмугна между краката ми в къщата.
Отпуснах се с благодарност в стола до камината. Фенел моментално се настани в скута ми.
— Толкова си сигурен, че ще те приемат с радост, а? Сякаш светът е създаден специално за теб. — Погалих го, вдигнах очи и видях, че Джина ме гледа тревожно. Загрижеността й ме трогна. Успях да се усмихна. — Ще се оправя, Джина. Бях скочил и с двата крака в гроба, но успях да се измъкна. След време отново ще съм си същият като преди. Обаче съм смаян колко уморен се чувствам само от язденето дотук.