— Дракони. Това вече звучи различно.
— Така ли? — прошепна той. — Наистина ли е различно? Не мисля. Спомни си със сърцето си. Върни се още, и още, и още назад. Небето на този свят винаги е било предназначено за дракони. Когато ги няма, на хората им липсват. Разбира се, някои изобщо не помислят за тях. Но някои деца още от най-ранна възраст поглеждат към синьото лятно небе и търсят да видят нещо, което така и не идва. Защото те знаят. Нещо, което трябва да е там, е избледняло и изчезнало. Нещо, което трябва да върнем. Ти и аз.
Разтърках челото си.
— Мислех си, че трябва да спасяваме света. Какво общо има това с драконите?
— Всичко е свързано. Когато спасяваме част от света, спасяваме целия свят. Всъщност това е единственият начин, по който може да се направи.
Мразех загадките му. До болка.
— Не знам какво искаш от мен.
Погледна ме спокойно.
— Мога да ти го кажа. Няма да ми повярваш. — Пое дъх. Беше гушнал бутилката като бебе. — Трябва да заминем с принца на пътешествието му. До Аслевял. Да намерим Айсфир. После трябва да попречим на принца да го убие. Вместо това трябва да освободим черния дракон от леда, за да се издигне и да стане съпруг на Тинтаглия. За да могат в света отново да се появят истински дракони.
— Но… не мога да направя това! Предан трябва да отсече главата на дракона и да я отнесе при огнището на майчиния й дом. Иначе Елиания няма да се омъжи за него. Всички преговори и надежди ще се окажат напразни.
Той ме погледна и мисля, че разбра колко се разкъсвам.
— Фиц — каза тихо. — Разкарай това от главата си. Не му мисли сега. Събирането и сблъсъкът ни очакват. Не е нужно да се втурваме към тях. Обещавам, че когато настъпи моментът, само ти ще си онзи, който избира. Дали да останеш верен на клетвата си към Пророците, или да спасиш света за мен. — Замълча. — Ще ти кажа още нещо. Не би трябвало, но ще го направя. За да не си мислиш, че вината е твоя, когато дойде времето. Защото няма да е твоя, повярвай ми. Предрекох го много отдавна, без да разбирам какво казвам, докато не ми стана ясна тази работа с татуировките. Сънувах го преди много години, в детски кошмар. А скоро ще го преживея. Така че когато се случи, трябва да ми обещаеш, че няма да се измъчваш с това.
Отново беше започнал да трепери. Зъбите му тракаха, докато говореше.
— Какво искаш да кажеш? — попитах с ужас, защото вече знаех отговора.
— Този път, на Аслевял… — на лицето му затрептя ужасена усмивка, — ще е мой ред да умра.
(обратно)Глава 24 Връзки
Легендата за Белия ясновидец и неговия Изменящ може да се опише по-скоро като религия от далечния юг, от която до Джамайлия достига само ехото. Подобно на много философии от Юга, тя е дотолкова изпълнена със суеверия и противоречия, че никой мислещ човек не може да повярва в подобна глупост. В основата на ереста е идеята, че за „всяка епоха“ (като никога не се уточнява колко време означава това) се ражда по един Бял ясновидец, който идва, за да насочи света по по-добър път. Той или тя (и в този дуализъм на рода можем да видим известна заемка от вярата в Са) постига това чрез своя Изменящ. Изменящият е човек, избран от Белия ясновидец, защото се намира на кръстопът. Като променя събитията от живота му, Белият ясновидец прави възможно светът да тръгне по един по-верен и по-добър път. Всеки мислещ човек може да разбере, че няма начин да се сравнява случилото се с онова, което би могло да се случи. Белите ясновидци винаги твърдят, че са подобрили света. Никой от привържениците на тази ерес не може да обясни идеята, че светът и времето се движат в кръг и непрекъснато се повтарят. Внимателният прочит на писаната история ясно показва, че това не е така, но еретиците продължават да го твърдят.
Мъдрият стар жрец на Са Делнар е писал в своите „Мнения“, че трябва да се съжаляват не само последователите на тази ерес, но и самите „Бели ясновидци“. Той убедително доказва, че тези самозаблуждаващи се фанатици всъщност страдат от рядка болест, която заличава цвета на кожата им и в същото време предизвиква халюцинации и пророчески сънища, уж пратени от боговете.
Вилфен, жрец на Са, манастир Йорепин, „Култове и ереси от Южните страни“СЕНЧ! Трябваш ми, спешно ми трябваш! Ела в работната стая. Сенч! Моля те, чуй ме, моля те, ела!
Призовавах го с Умението, докато се олюлявах нагоре по стълбата. Дори не си спомням каква спешна задача бях измислил, за да се махна. Бях го оставил — Шута, който в същото време вече не бе Шут — да седи пред камината с бутилката бренди и сега с бясно биещо сърце проклинах съсипаното си тяло и принуждавах краката си да се сгъват и разгъват, за да ме замъкнат нагоре. Не можех да определя дали Сенч ме чува. Наругах се и насочих вниманието си към Предан и Шишко. Трябва незабавно да видя лорд Сенч. Много е спешно. Намерете го и му кажете да иде в работната ми стая.