— А. Ето те и теб, момчето ми. — Усмивката му стана още по-широка и глупава. — Видя ли ме? Видя ли как летях? — После заспа пак, изтощен и доволен като дете след панаир. Бях отчаян, че изобщо не си дава сметка, че сме се отървали на косъм. Събуди се след час и въпреки многословните му извинения блясъкът в очите му ме изпълваше с тревога. Макар да ми обеща, че няма да прави диви експерименти, тихичко заръчах на Шишко незабавно да се свърже с мен, ако усети Сенч да прибягва до Умението. Уверенията му обаче не ме успокоиха особено — подобни обещания обикновено не се задържаха дълго в ума му.
Следващата сутрин също не ми донесе особено спокойствие. След като казах на Сенч този път да не прави нищо, освен да следи доколкото може, се опитах да науча Предан да взема сила от Шишко, за да усили собственото си Умение. Макар при изцеляването ми всички да бяха изпитали на какво е способна обединената им сила, никой от тримата не можеше да обясни как всъщност бяха успели да я овладеят и какво се е случило. Струваше ми се, че Предан би трябвало най-малкото да е в състояние да черпи сигурно от силата на Шишко. Затова им зададох лесно упражнение — или поне го мислех за такова.
Самостоятелно Предан можеше да достигне ума на Сенч само като едва доловим шепот. Можеше да накара стария убиец да усети усилията му, но не и да му предаде съобщение. Не бях сигурен дали това означава, че Сенч е все още твърде затворен за Умението, или че Предан не успява да се насочи достатъчно точно към него. Исках да видя дали с подкрепата на Шишко момчето ще успее да накара Сенч да го чуе.
— Принц Искрен ми каза, че използваният по такъв начин член на котерията — или единак — се нарича кралски човек. Така че Шишко ще бъде кралски човек на Предан. Да опитаме ли?
— Но той е принц, а не крал — загрижено ме прекъсна Шишко.
— Да. И какво от това?
— Не мога да съм кралски човек. Няма да проработи.
Успях да проявя търпение.
— Успокой се, Шишко. Ще проработи. Ще служиш като човек на принца.
— Ще служа. Като слуга? — моментално се възмути той.
— Не. Като помощник. Като приятел. Шишко ще помогне на Предан като човек на принца. Ще опитаме ли?
Предан се беше ухилил, но не защото му се присмиваше. Шишко се настани до него.
— Би трябвало да ви е лесно — предположих. Не знаех дали казвам истината. — Шишко трябва просто да се отвори за Умението, но без да полага никакви усилия. Предан трябва да почерпи сила от него и да се опита да стигне до Сенч. Предан. Не бързай. И ако ти кажа да спреш, трябва незабавно да прекъснеш контакта. Така. Започвай.
Мислех си, че съм планирал всяка възможност. На масата чакаха сладкиши, каквито обичаше Шишко, както и бренди, ако се наложи да се подкрепим. Запитах се дали не съм направил грешка. Погледът на Шишко все се отплесваше към някоя кифличка със стафиди. Нямаше ли да го разсеят твърде много? Бях настоял за елфова кора и гореща вода, но Сенч твърдо забрани. „Много по-добре е котерията на принца никога да не опитва това унищожително питие“ — с право посочи той. Не му напомних, че тъкмо той ме бе научил да я използвам.
Застанах тревожно зад принца, докато поставяше ръка върху рамото на Шишко. Бях готов да прекъсна физическата връзка между тях, ако ми се стореше, че източва дребния човек. Много добре знаех, че Умелият е в състояние преднамерено да убива по този начин. Не исках никакви трагични инциденти.
Изчакахме. След малко погледнах въпросително Сенч. Отвърна ми с повдигане на вежди.
— Започвайте — казах на двамата.
— Опитвам се — отчаяно рече Предан. — Мога да предавам към Шишко. Но не знам как да почерпя от силата му и да я използвам.
— Хм. Шишко, можеш ли да му помогнеш?
Шишко отвори очи и ме погледна.
— Как?
Не знаех.
— Просто се отвори за него. Мисли си как му пращаш силата си.
Двамата отново се настаниха. Наблюдавах лицето на Сенч с надеждата да уловя някакъв знак, че Предан е докоснал съзнанието му. Но след малко Предан вдигна очи към мен. На устата му играеше усмивка.
— Излъчва към мен „сила, сила, сила“ — призна той.
— Ти така каза! — гневно запротестира Шишко.
— Да. Така казах — потвърдих. — Спокойно, Шишко. Никой не ти се подиграва.
Той ме изгледа сърдито. Кучешка воня.
Предан трепна. Устните на Сенч помръднаха, но той успя да сдържи усмивката си.
— Кучешка воня. Това ли искахте да ми предадете?
— Мисля, че Шишко беше отправил коментара към мен — казах внимателно.
— Но мина през мен до Сенч! Почувствах го! — развълнувано възкликна Предан.
— Е, поне имаме някакъв напредък — казах.
— Сега мога ли да си взема кифличка?
— Не, Шишко. Още не. Трябва да поработим върху това.