— Трябва много да се внимава с това — побързах да го предупредя. — Ако се посветиш на Умението, за да търсиш това чувство за връзка, можеш напълно да загубиш себе си. Умелият не бива нито за миг да забравя целта си. Иначе можеш да бъдеш пометен и да се изгубиш…
— Да, да — прекъсна ме нетърпеливо Сенч. — Не съм забравил какво ми се случи миналия път. Но мисля, че събитието заслужава да бъде отпразнувано.
Предан и Шишко явно споделяха мнението му. Сигурен съм, че ме помислиха за абсолютен темерут заради мълчанието ми. Все пак извадих покритата кошница, която бях скрил под масата. Дори Шишко остана доволен. Всички пихме бренди, макар да предполагах, че само Сенч имаше наистина нужда да се подкрепи. Ръцете на стареца трепереха, докато вдигаше чашата към устата си, но въпреки това се усмихна и предложи наздравица:
— За онези, които ще дойдат да направят истинска котерия за принц Предан! — Не ми хвърли потайни погледи и аз също вдигнах чаша, макар да се надявах, че Бърич ще задържи Копривка у дома.
После попитах предпазливо:
— Какъв мислите, че беше онзи глас? Дето каза „Вече знам кой си“?
Шишко не ми обърна внимание и продължи да дъвче стафиди с предните си зъби. Предан ме погледна объркано.
— Какъв глас?
— Имаш предвид момичето, което предаваше така ясно ли? — попита Сенч, явно изненадан, че насочвам вниманието им към Копривка.
— Не. Онзи другият глас, дето беше толкова чужд и странен. Толкова… различен. — Не можех да намеря подходящите думи, с които да изразя надигащите се в мен опасения.
Настъпи мълчание. Накрая Предан каза:
— Чух само момичето, което каза „В Бъкип?“
— И аз — обади се Сенч. — След нея нямаше никаква ясна мисъл. Помислих си, че заради нея прекъсна връзката.
— Защо заради нея? — веднага се поинтересува Предан.
— Не — настоях аз, без да обръщам внимание на въпроса му. — После проговори нещо друго. Казвам ви, чух… нещо. Някакво същество. Не човешко.
Това бе достатъчно необичайно, за да отвлече Предан от опитите му да разбере коя е Копривка. Но тъй като и тримата се кълняха, че не са чули нищо, никой не прие сериозно твърденията ми и към края на урока вече се чудех дали не съм заблудил сам себе си.
(обратно)Глава 25 Съвет
… и нищо не можело да я разубеди. Принцесата искала танцуващия мечок да е неин. От години не била молила толкова много, но накрая наложила своето и баща й дал на мечкаря цяла шепа жълтици за животното. И принцесата сама поела веригата на мечока и повела огромния звяр към спалнята си. А късно през нощта, когато всички други спели, момъкът станал и захвърлил мечата си кожа. И когато се показал на принцесата, тя решила, че е най-красивият младеж, когото е виждала. И станало така, че не той, а тя добила своето.
„Мечокът момък и принцесата“Една утрин брезите порозовяха и отъпканият сняг в двора се превърна в киша. Тази година пролетта буквално нахлу в Бъкип. По залез по най-използваните пътеки тук-там се виждаше земята. Нощта беше студена и зимата смразяваше всичко с докосването си, но на следващата сутрин земята се събуди от ромон на вода и песента на топлия вятър.
Спах добре въпреки хъркането и въртенето на двайсетината други гвардейци. След закуска препасахме мечовете, изведохме конете и се събрахме в двора.
Естествено, наложи се да чакаме принца. Той дойде със съветник Сенч и кралица Кетрикен. Изглеждаше излъскан и същевременно неспокоен. Десетина благородници дойдоха да го изпратят, сред тях шестимата представители на Шестте херцогства, които участваха в първия съвет за обсъждането на проблема с Осезаващите. Личеше им, че никога не са държали да се изправят лице в лице с Осезаващи и че не очакват срещата с нетърпение. Лорд Любезен Бресинга също стоеше в кишата, за да пожелае лек път на принца. Гледах от последната редица застиналото му лице и се питах как ли приема случващото се. По заповед на кралицата никой, освен гвардията и Предан не биваше да напуска замъка — Кетрикен не искаше да рискува да подплаши и без това крайно предпазливата делегация на Старата кръв.
Кралицата даде кратки заръки на командира. Не чух думите, но видях как физиономията на Маршкрофт се промени. Той се поклони, но неодобрението му си личеше. Стреснах се, когато ненадейно се появи жена на кон, водеше коня на кралицата. Трябваше ми малко време, докато позная Лоръл. Беше се подстригала и бе боядисала косата си черна. Сенч протестиращо пристъпи напред, но кралицата беше непреклонна. Каза му нещо. Не чух думите, но видях как тя стисна зъби и съветникът се изчерви. Кетрикен му кимна отсечено, качи се в седлото и даде знак на Маршкрофт, че е готова. По негова команда всички яхнахме конете и последвахме принца и командира през портите на Бъкип. Обърнах се. Сенч се взираше в нас, изпълнен с ужас. Защо идва с нас? — тревожно излъчих към него, но дори и да беше доловил мисълта ми, той не отговори.