Маршкрофт направи всичко по силите си да построи хората си така, че да защитават представителите на Старата кръв, но те бяха повече от очакваното и гвардейците се разтеглиха в рехав строй. Бях в края на процесията, зад жената с кравата. Мислех си, че брадатият ще настоява за някакво почетно място, може би редом с кралицата. Уеб обаче яздеше отзад, непосредствено пред мен. Озърнах се за последен път към принца, който продължаваше да седи на коня си под ледения дъжд. Когато отново се обърнах напред, видях, че Уеб ме гледа.
— По-храбър е, отколкото си мислех за момче на неговите години. По-твърд е, отколкото може да се очаква от принц — каза високо. Гвардеецът от дясната ми страна се намръщи. Аз само кимнах. Уеб задържа погледа си върху мен още малко. Чувствах се неспокойно, че се бе обърнал тъкмо към мен.
Още преди да стигнем Бъкип бях мокър до кости. Дъждът премина в лапавица, от която пътят стана опасно хлъзгав и забави придвижването ни. Стражите на портата ни пуснаха, без да задават въпроси, но докато минавахме покрай тях, видях как очите на единия се разширяват и прочетох по устните му как казва на другаря си: „Принца го няма!“ Слухът явно щеше да стигне до замъка преди нас.
В двора Маршкрофт помогна на кралицата да слезе от коня. Сенч ни чакаше. За момент изгуби контрол, когато видя, че принцът не се е върнал. Острите му зелени очи моментално се обърнаха към мен. Отклоних поглед, защото нямах какво да му кажа, а и не желаех хората да заподозрат, че помежду ни има някаква връзка. Не беше трудно. Дворът се превърна в кална площадка, пълна със сновящи хора и животни. Уплашеното мучене на кравата се смеси с безразборните приказки. Дойдоха слуги да приберат конете ни и конете на гостите, но не бяха готови за стелната крава, нито пък за подгизналата забулена жена, която отказваше да я остави и същевременно се боеше да влезе в конюшнята.
Накрая с Уеб предложихме да я придружим. Намерих празни ясли и настанихме уморената крава колкото се може по-удобно на непознатото й място. Жената почти не разговаря с нас и изглежда, се интересуваше единствено от благополучието на кравата. Уеб обаче беше непринуден и приказлив не само с мен, но и с конете и конярчетата, които пратих за вода и сено. Представих се като Том Беджърлок от гвардията на кралицата.
— А — рече той и кимна, сякаш подозренията му се бяха потвърдили. — Значи ти си приятелят на Лоръл. Тя каза добри неща за теб и те препоръча на вниманието ми.
И след този изнервящ коментар отново се зае да разглежда конюшнята. Интересуваше се от всичко ставащо наоколо и задаваше въпроси не само за това как се устройват животните, но и каква порода е кобилата ми, отдавна ли съм гвардеец и дали също като него горя от нетърпение да облека сухи дрехи и да пийна нещо горещо.
Бях сдържан, без да съм груб, но все пак изпитах облекчение, когато ги изпратих до източното крило на замъка, където кралицата щеше да ги настани. Там можеха да пребивават отделно от останалите обитатели на крепостта. Имаше голяма зала, където можеха да се хранят с открити лица, след като слугите донесат храната и се махнат. Всички изглеждаха много загрижени да запазят анонимността си. Всички, с изключение на Уеб. Изпратих го заедно с жената до етажа, където бяха стаите им. Там ги пое една прислужница. Жената тръгна, без да поглежда към мен, но Уеб сърдечно ми стисна ръката и каза, че се надява да си поговорим. Не успя да се отдалечи и на три крачки от мен, а вече разпитваше прислужницата дали харесва работата си, отдавна ли живее в замъка и не е ли жалко, че пролетният ден завършва с такъв порой.
След като приключих със задълженията си, отидох направо в казармата, подгизнал и изморен. Там вреше, всички обсъждаха решението на кралицата. Помещението беше претъпкано не само с току-що върналите се гвардейци, но и с всички, които искаха да чуят новината от първа ръка. Бях закъснял за това — сред стражите слуховете се множат по-бързо и от зайци. Докато нагъвах яхния, чух как ни били обкръжили три пъти повече от нас Осезаващи с лъкове, мечове и поне един див глиган, който ровел с бивни, грухтял и ни гледал злобно. Това последното беше достойно за възхищение. Все пак онзи, който разправяше най-гръмогласно историята си, поне сподели колко храбро и хладнокръвно се е държал принцът.
Все още мокър и премръзнал, излязох от помещението на стражите и тръгнах по коридора, който минаваше покрай кухнята към килера. Издебнах удобен момент, промъкнах се в малката стаичка на Шишко и оттам се озовах в тайните коридори. Стигнах до работната си стая колкото се може по-бързо, преоблякох се и проснах подгизналите си дрехи да съхнат. Кратката бележка от Сенч гласеше: „В кабинета на кралицата“. Доколкото можеше да се съди по размазаното мастило, явно не я бе писал в добро разположение на духа.