— Може би. Но все пак…
— Мир — прекъсна го тя. — Свършено е, Сенч. Приеми го. И те умолявам, не позволявай това да ти попречи да си справедлив и съобразителен, когато започнем преговорите. — Обърна се към мен. — Ще искам да стоиш зад стената, Фицрицарин, и да наблюдаваш всичко. И да следиш сина ми, разбира се. Може би ще успее да ти предаде някаква информация, която да ни даде предимство. — Престори се на напълно спокойна и попита: — В момента усещаш ли го?
— Не пряко — признах. — Не съм постоянно с него, както някога Искрен бе с мен. Това е аспект на Умението, който все още не е усвоил напълно. Но… един момент.
Поех дъх и се обърнах към него. Предан? Със Сенч и кралицата съм. Добре ли си?
Добре сме. Сенч ядосан ли й е?
Не се безпокой за това. Успя да се оправи с него. Просто искаха да са сигурни, че можем да поддържаме връзка.
Явно можем. В момента разговарям с Флерия, водачката им. Нека й обърна повече внимание, че ще ме вземе по-скоро за слабоумен, отколкото за Осезаващ.
Сенч ме гледаше намръщено.
— И какво толкова смешно има? — попита остро, сякаш му се бях подиграл.
— Принцът се пошегува за нещо. Добре е. И както предположи кралицата, в момента разговаря с водачката им. Тя се казва Флерия.
Кралицата се обърна тържествуващо към Сенч.
— Ето, видя ли? Вече знаем името й — нещо, което дълго ни беше отказвано.
— По-скоро му се е представила с това име — раздразнено отвърна Сенч и се обърна към мен. — Защо не мога да го чуя? Какво трябва да направя, за да усъвършенствам таланта си да работи, както ми трябва?
— Проблемът не е в теб. Предан най-сетне се научи да насочва мислите си само към мен. Дори Шишко не би могъл да прихване съобщението му. Поне така мисля. Възможно е, докато работите заедно с принца, помежду ви да се установи по-силна връзка. И може да станеш по-възприемчив към магията, след като я използваш по-често. Но дотогава…
— Дотогава ще изчакате. После ще го обсъждате. Вече и най-бавните от гостите ни би трябвало да са се стоплили и преоблекли. Хайде, Сенч. Ще се срещнем с тях в източната зала. Фиц, тръгвай към поста си. Ако чуем нещо, което може да засегне безопасността му, искам незабавно да го уведомиш.
Друга жена сигурно би изчакала Сенч или би спряла за момент пред огледалото. Но не и Кетрикен. Стана и излезе от стаята напълно уверена, че съветникът й ще я последва и че аз ще забързам към поста си. Сенч ми хвърли изпълнен с гордост и раздразнение поглед и прошепна:
— Май съм я научил твърде добре.
Върнах се в тесния лабиринт. Отидох в работната стая, за да взема достатъчно свещи и възглавница. Докато вървях към наблюдателния си пост, към мен се присъедини Гили. С разочарование установи, че нямам стафиди, но все пак нямаше нищо против едно приключение.
Всички преговори, на които съм присъствал, започват поне с един отегчителен ден. Тези не бяха изключение. Въпреки мистерията на забулените представители първият дълъг следобед бе тресавище от маневри и подозрение, скрити зад изключителна вежливост и резервираност. Делегатите не разкриха от кои краища на Шестте херцогства идват, не казаха и имената си. В края на първата среща се взе решение да кажат поне от кое херцогство са и че оплакванията от херцогството трябва да се документират с имената на пострадалите, с дати и специфични подробности.
Уеб си оставаше изключение от всичко това. Единствено той привлече вниманието ми през този ден. Представи се като жител на Бък от малко крайбрежно градче на границата с Беарния. Бил рибар и последен представител на голяма в миналото фамилия от Старата кръв. Повечето от най-близките му роднини загинали във Войната на Алените кораби, а престарялата му баба се споминала миналата пролет. Нямал жена и деца, но не се смятал за самотен, тъй като се свързал с морска птица, която и в момента се реела над замъка. Казвала се Риск и ако кралицата проявяла желание, с най-голямо удоволствие щял да я повика да кацне на някоя кула.
Той единствен не показваше резервите и подозрителността на другите представители на Старата кръв. Словоохотливостта му компенсираше с лихвите мълчанието на другарите му. Явно бе повярвал на думата на кралицата, че държи да сложи край на гоненията. Благодари за открито изразеното й намерение, както и за това, че е направила възможно това събиране. Каза, че била обединила хората от Старата кръв, както не се било случвало от поколения — откакто били принудени да крият магията си и да не живеят заедно. След това заговори колко е важно децата на Старата кръв да могат открито да признаят магията си и да могат да я овладеят напълно. Сред тях включи и принц Предан и каза, че споделя мъката й, че дарбата на сина й трябва да остане скрита и неразработена.