След това млъкна. Запитах се какво ли очаква. Може би, че кралицата ще му благодари за съчувствието и загрижеността му? Видях колко напрегнат е Сенч. Въпреки че от Старата кръв твърдяха, че „знаят“, Сенч беше посъветвал Кетрикен да не признава, че синът й е Осезаващ. Кралицата изящно подмина въпроса с думите, че споделя загрижеността му за децата, които трябва да растат в атмосфера на потайност и да останат с неразгърнати таланти.
По-нататък продължи в същия дух. Уеб бе единственият, който не само желаеше, но и настояваше да сподели информация за себе си и своето Осезание. Започнах да разбирам защо останалите от Старата кръв стоят настрана от него. Изпитваха както смущение, така и благоговение. Не бяха сигурни какво да мислят за него, точно както се отнасяха към онези, които се смятат за докоснати от бог или луди. Караше ги да се чувстват неспокойни; не бяха сигурни дали трябва да се държат като него, или да го изолират. Бързо стигнах до заключението, че той единствен е дошъл по собствено решение. Никоя общност не го бе избрала; просто бе чул призива на кралицата и се беше отзовал. Жената в гората явно го тачеше много, но изобщо не бях сигурен, че всеки Осезаващ в залата споделя отношението й. И тогава той спечели кралицата.
— Човек, който няма какво да губи — рече Уеб в един момент, — често е в най-доброто положение да се жертва в името на другите.
Очите на кралицата блеснаха и съм сигурен, че и на Сенч като на мен му се искаше да беше избрал друга дума вместо „жертва“.
Разговорите продължиха, докато не дойде време за вечеря. Сенч и кралицата ги оставиха да се нахранят насаме, но аз нямах скрупули да ги гледам как свалят качулките и маските си. Не видях познато лице от срещите ми с хората на Ролф или от Петнистите. Отдадоха дължимото на храната и открито хвалеха качествата й. Появи се малка животинка, която досега не бях забелязал. Една жена имаше катеричка, която тръгна по масата да опита угощението, без никой да възрази. Именно вечерята и непринудените разговори бяха онова, което Сенч и кралицата искаха да наблюдавам. Не се изненадах, когато старият убиец побърза да се присъедини към мен на поста ми.
Мълчаливо заслушахме как гостите ни обсъждат как вървят преговорите и дали кралицата наистина ги е слушала. Особено гласовити бяха двама — един мъж, казваше се Бойо, и жена, наричаха я Среброока. Усетих, че се познават добре и се смятат за лидери на групата. Опитваха се да уговорят другите да заемат твърди позиции. Бойо изброи списък от искания, като Среброока кимаше на всяко. Някои бяха нереалистични, други повдигаха сложни въпроси. Бойо твърдеше, че е потомък на благородна фамилия, лишена от титли и имения по време на безумията на Петнистия принц. Искаше всичко да му бъде върнато и обещаваше, че онези, които му помогнат, ще са добре дошли като заселници и работници в родовите му земи. Естествено всички разбирали, че благородник от призната Стара кръв ще им осигури по-добри условия за живот. Аз самият не намирах логиката му за особено ясна, но някои от присъстващите закимаха.
Среброока беше настроена повече за мъст, отколкото за възстановяване на изгубеното. Предлагаше всички, които са екзекутирали Осезаващи, да платят с живота си. И двамата бяха непреклонни, че кралицата трябва да предложи обезщетения за старите посегателства, преди да започнат каквито и да било преговори за това как Осезаващи и не-Осезаващи могат да живеят мирно едни до други.
При тези думи сърцето ми се сви. Сенч изглеждаше изтощен. Знаех, че кралицата се надява на обратния подход, че се стреми да реши днешните проблеми и да предотврати утрешни, а не да се обръща към миналото и да се мъчи да раздава правосъдие.
— Ако се придържат към тези виждания, тогава всичко е било напразно — прошепна Сенч в ухото ми. — Трите дни няма да са достатъчни да обсъдим тези неща. Само исканията им ще накарат херцозите също да излязат със свои, също толкова твърди.
Кимнах и поставих ръка на китката му. Да се надяваме, че са само тези двамата и че по-спокойните глави ще надделеят. Като Уеб например. Не ми изглежда да жадува за отмъщение.
Сенч се беше намръщил, когато започнах да използвам Умението. После бавно кимна. Долових същината на отговора му: Къде е… Уеб?
В отсрещния ъгъл. Просто ги наблюдава.
И наистина ги наблюдаваше. Изглеждаше, сякаш е на път да задреме, но подозирах, че следи и слуша почти толкова внимателно, колкото и ние. Със Сенч останахме да клечим още известно време.