— Иди да ядеш — тихо каза той. — После ела. Искаме да останеш тук колкото можеш по-дълго тази вечер.
Послушах го. Когато се върнах, носех още възглавници и още едно одеяло, бутилка вино и шепа стафиди за порчето. Сенч изсумтя, за да ми даде да разбера, че прекалено много си угаждам, и изчезна. Гостите отново закриха лицата си, преди да пуснат слугите да разчистят масите. Влязоха музиканти и жонгльори, след което кралицата и Сенч се присъединиха към забавата. С тях дойдоха и представителите на херцозите. Бяха млади и не се държаха много добре. Скупчиха се заедно, явно неспокойни, че трябва да прекарат вечерта с Осезаващи. Разговаряха предимно помежду си. Утре трябваше да участват в преговорите заедно с кралицата и съветника. Предвидих, че едва ли ще се стигне до особен напредък, и започнах да се безпокоя за принца.
Обърнах се към него и почти веднага долових ума му.
Какво правиш?
Слушам песните на техен менестрел за старите времена. Намираме се в някакъв заслон в една долина. Доколкото мога да преценя, построен е специално за целта. Предполагам, че не искат да ни отведат в някой от домовете си от страх да не пострадат по-късно.
Добре ли си?
Малко ми е студено и храната е съвсем скромна. Но не е по-зле от нощ по време на лов. Отнасят се добре с нас. Кажи на майка ми, че съм в безопасност.
Добре.
Как вървят нещата в Бъкип?
Бавно. Седя зад стената и ги гледам как гледат жонгльори. Предан, не вярвам, че ще се стигне до съществен напредък през следващите три дни.
Сигурно си прав. Мисля, че е по-добре да споделяме мнението на един старец до мен. Все повтаря, че ще е истински триумф, ако преговорите приключат без кръвопролитие. Че това ще е повече от всичко, предложено от който и да било Пророк на Старата кръв, откакто се помни.
Хм. Може би има нещо вярно в думите му.
Гостите се оттеглиха рано, явно уморени от пътуването и напрежението. С радост бих последвал примера им, но реших първо да отида до помещението на стражниците и да чуя какво се говори. Отдавна бях открил, че това е най-доброто място, ако искаш да научиш новите слухове и настроенията на хората като цяло.
По пътя натам за своя най-голяма изненада се натъкнах на Уеб, който се мотаеше из притихналите коридори. Поздрави ме топло.
— Да не сте се загубил? — попитах го учтиво.
— Не. Просто ми е любопитно. И главата ми е пълна с прекалено много мисли, за да заспя. Къде отиваш?
— Да намеря нещо за хапване — отвърнах и той веднага реши, че и той е гладен.
Никак не ми се искаше да водя един от пратениците на Старата кръв в помещението на стражите, но той отказа предложението ми да си намери тихо местенце до някоя камина в Голямата зала и да ме изчака там. Тръгна с мен и започнах все по-силно да се опасявам, че може да стане някоя неприятност. Той пък сякаш изобщо не се замисляше за това и ме обсипа с безкраен порой въпроси за гоблените, знамената и портретите, покрай които минавахме.
Щом влязохме, разговорите спряха. Сърцето ми се сви от враждебните погледи, с които ни посрещнаха. Още по-зле ми стана, когато видях Блейд Хейвършок в края на масата, недалеч от камината.
— Гостът на кралицата би се зарадвал на парче месо и халба бира, приятели. — Напомних за обичаите на гостоприемството с надеждата, че климатът в помещението ще се затопли. Не стана така обаче.
— Ние пък бихме предпочели да ги споделим с принца — обади се някой.
— Аз също — чистосърдечно рече Уеб. — Защото едва успях да разменя две думи с него, преди да замине с другарите ми. Но както той вечеря тази нощ с тях, така и аз бих разделил хляба с вас и с интерес ще чуя новините от замъка.
— Не знаем как да нагостим Осезаващи на нашата маса — язвително се обади някой.
Поех дъх. Трябваше да отговоря и да намеря някакъв начин да изведа Уеб цял и невредим, но Блейд ме изпревари.
— Навремето знаехме — бавно рече той. — И той бе един от нас и го обичахме, докато не се показахме така глупави да позволим на Славен да ни го отнеме.
— О, пак ли тази стара история! — изстена някой.
— Даже след като е убил нашия крал ли, Блейд Хейвършок? — обади се друг. — И тогава ли го обичаше?
— Фицрицарин не уби крал Умен, тъпа главо. Бях там и знам какво стана. Не ми пука какви ги пеят менестрелите със змийските си езици. Фиц не уби краля, той го обичаше. Уби Умелите, които погубиха Умен.
— Да. И аз съм чувал същото — възкликна Уеб и пред ужасения ми поглед си запробива път през мъжете, които нарочно не му правеха път, докато не се озова до Блейд. — Има ли свободно място до теб, стари войнико? — попита го дружелюбно. — Защото ми се иска да чуя историята от човек, който я е видял с очите си.