Последва най-дългата вечер, която бях прекарвал в помещението на стражниците. Уеб беше самото любопитство и прекъсна разказа на Блейд за онази съдбовна нощ поне стотина пъти. Зададе куп остри въпроси, които накараха и останалите да започнат да питат. Наистина ли факлите горели със син пламък и видели Пъпчивия вечерта преди Славен да предяви претенциите си към трона? Вярно ли, че кралицата избягала през онази кървава нощ? А когато се върнала в Бъкип, не хвърлила светлина върху станалото?
Много странно ми беше да чуя тези дебати и да науча, че след толкова години споровете продължават с пълна сила. Кралицата винаги бе твърдяла, че Фицрицарин се е разправил в пристъп на справедлив гняв с истинските убийци на краля, но без да представи каквито и да било доказателства за това. Все пак, съгласиха се всички, кралицата не била глупачка, нито пък имала причина да лъже по въпроса. Та кога се е чуло и видяло планинец да лъже! Последва древната приказка за това как съм излязъл от гроба и съм оставил след себе си само празен ковчег. Поне ковчегът беше налице, макар никой да не можеше да каже дали тялото ми е било откраднато, или наистина съм се превърнал във вълк и съм избягал. Отнесоха се скептично към твърденията на Уеб, че никой Осезаващ не може да се превръща по такъв начин. Така се стигна до собственото му животно, чайка или нещо такова. Той отново покани всеки, който желае да се запознае с птицата му, да се срещне с него на сутринта. Неколцина поклатиха глави, обхванати от суеверен страх; други обаче бяха откровено заинтригувани и казаха, че ще отидат.
— Чи к’во ш’ти напраи фтичката? — пиянски заубеждава един нерешителния си другар. — Ш’ти дрисне на главата? Тре’а да си сссвикнал, Рижльо. Жена ти постоянно го пра’и.
Последва кратка схватка и след като кавгаджиите бяха изхвърлени да се поохладят, Уеб заяви, че за днес бирата и разказите са му предостатъчни, но ще се радва да се срещне с тях и утре, стига да не възразяват. За мой потрес Блейд и неколцина други веднага заявиха, че е добре дошъл, Осезаващ или не, както и птицата му.
— Е, Риск не си пада по затворените пространства, нито по нощните полети. Но ще гледам да ви запозная утре, щом искате.
И докато се разделяхме и го изпращах към източното крило на замъка, постепенно започнах да проумявам, че само за вечерта Уеб може би беше постигнал повече за Осезаващите, отколкото дългите разговори през деня. Може би наистина беше дар за нас.
(обратно)Глава 26 Преговори
Човек, въоръжен с правилна дума, може да постигне повече от цяла войска.
Планинска поговоркаЕстествено, докладвах на Сенч за Уеб, а той на кралицата. Така на следващата среща, на която присъстваха и представителите на Шестте херцогства, Кетрикен се погрижи Уеб да има възможността да говори пръв. Представи го на делегатите на Шестте херцогства и посочи, че е от най-старите родове на Старата кръв и че желае да се отнасят към него с дължимото уважение. Но когато му даде думата, той увери всички, че е просто скромен рибар, потомък на далеч по-мъдри предци, отколкото може да се надява да бъде самият той. След това ме изуми, като направо изложи позициите си за това как да се сложи край на несправедливите гонения срещу Осезаващите. Обръщаше се колкото към кралицата, толкова и към своите. Каза, че според него най-добрият начин за сближаване между двете групи е като за начало кралицата да приеме някой Осезаващ в двора си.
Приличаше по-скоро на някой уреждащ спорове мъдрец от Джаампе, отколкото на говорител на Старата кръв. Кралицата го слушаше с блеснали очи. Забелязах, че не само Сенч, но и поне двама от Шестте херцогства кимат замислено. Стъпка по стъпка Уеб започна да излага съжденията си зад това предложение. Обясни голяма част от гоненията със страха, а страха — с незнанието. Незнанието пък се дължеше на това, че Осезаващите трябваше да се крият заради собствената си безопасност. Какво по-добро място да се сложи край на невежеството от двора на кралицата? Нека някоя общуваща с птици жена от Старата кръв да помага в птичарника, а момче кучкар — на Ловкинята. Нека кралицата си вземе Осезаващ паж или прислужница само за да покаже на хората, че по нищо не се различават от пажовете и прислужниците, които не притежават Осезанието. Нека другите благородници видят, че тези хора не вредят на нейното домакинство или на което и да било друго, а тъкмо напротив — помагат за благополучието му. Разбира се, кралицата трябва да гарантира закрилата им, докато останалите не се убедят в правотата на каузата? А Старата кръв ще положи клетва да не започва никакви вълнения.