Среброока вдигна летвата твърде високо за всеки преговарящ и накрая каза, че няма да се задоволи с по-малко. Това, заяви тя, било единственият начин да се сложи край на гоненията на Старата кръв: престъплението да бъде наказано толкова сурово, че никой да не помисли да го извършва отново. Освен това трябвало да се открият и елиминират всички, които се били държали зле със Старата кръв или са толерирали подобно поведение. От личната си трагедия Среброока премина към мъките, преживени от всички Осезаващи през последното столетие. Настояваше за наказание и възмездие, като наказанието бъде точно същото, което е сполетяло жертвите. Кралицата бе така мъдра да я остави да говори, докато думите й не свършиха. Несъмнено не бях единственият, доловил нотката на безумие в исканията й. Но пък ако безумието й бе подхранвано от мъката, кой съм аз, че да я съдя?
Когато Среброока приключи, доста от Старата кръв вече желаеха да разкажат своите загуби от гоненията. Изрекоха се имена на хора, заслужаващи смърт. Гневът се сгъстяваше като буреносен облак. Накрая кралицата вдигна ръка и попита тихо:
— И кога ще свърши това?
— Когато бъде наказан и последният виновник! — разпалено заяви Среброока. — Когато бесилките се огънат от тежестта им и димът от кладите скрие небето за цяло лято. Искам да чуя как семействата им плачат от същата мъка, която ние бяхме принудени да скриваме, за да не ни разпознаят. Искам да си получат заслуженото. Нека за всеки убит баща да умре баща. За всяка майка — майка. За всяко дете — дете.
Кралицата въздъхна.
— А когато изстрадалите вашето отмъщение поискат от мен също да си отмъстят? Как мога да им откажа? Предлагате ако някой е убил деца на семейство от Старата кръв, неговите деца също да умрат заедно с него. А какво става с братовчедите на тези деца? Нима няма да дойдат при мен и да поискат същото, за което настоявате и вие? Нима няма да са също толкова прави да кажат, че при безумни гонения са загинали невинни? Не. Това няма да стане. Искате нещо, което не мога да ви дам. И много добре го знаете.
Очите на Среброока пламнаха от омраза и ярост.
— Знаех си, че ще стане така — горчиво заяви тя. — Празни обещания и нищо друго.
— Предлагам същото правосъдие, което може да потърси всеки жител на Шестте херцогства — уморено рече кралицата. — Елате при мен в деня за съд със свидетели. Ако е извършено убийство, убиецът ще бъде наказан. Но не и децата му. В това, което търсите, няма справедливост. А само мъст.
— Нищо не предлагате! — разпалено заяви Среброока. — Много добре знаете, че няма да посмеем да дойдем при вас. Твърде много ще са онези между нас и замъка Бъкип, които ще изгарят от нетърпение да ни затворят устата завинаги.
Замълча. Кралица Кетрикен остана абсолютно спокойна пред лицето на гнева й и Среброока направи грешката да се възползва от преимуществото, което си мислеше, че има.
— Или това е било намерението ви още от самото начало, кралице от Пророците? — Погледът й обходи присъстващите. — Може би ни прилъгва с празни обещания, за да се разправи с всички ни?
Настъпи кратко мълчание.
— Хвърляш думи, в които и самата ти не вярваш — тихо рече Кетрикен. — Твоето намерение е да нараняваш. Но все пак, ако обвиненията ти имаха реална основа, нямаше да съм наранена от тях, а по-скоро щях да имам право да ненавиждам Старата кръв.
— Значи признавате, че ненавиждате Старата кръв? — тържествуващо рече Среброока.
— Не съм казала такова нещо! — гневно отвърна Кетрикен.
Страстите се нажежаваха, при това не само сред представителите на Старата кръв. Съветниците от Шестте херцогства изглеждаха едновременно оскърбени и неспокойни от надвисналата буря. Не знам как щяха да завършат преговорите, ако съдбата не се бе намесила в лицето на жената с кравата. Тя внезапно стана и заяви:
— Трябва да ида при Мърдоноска. Дойде й времето и иска да съм до нея.
Някой в дъното на залата се разсмя примирено, друг я наруга.
— Знаеше, че ще се тели. Защо я взе?
— А да не искаш да я оставя сама вкъщи? Или изобщо да не присъствам, а, Бригън? Много добре знам, че ме мислиш за празноглава, но имам точно толкова право да съм тук, колкото и ти.
— Мир — обади се неочаквано Уеб. Изграчи думата, после прочисти гласа си и опита отново. — Мир. Най-добре е да поохладим страстите и сърцата си, а ако Мърдоноска се нуждае от партньорката си, едва ли някой тук би оспорил, че тя трябва да е до нея. И аз ще ида с нея, ако няма нищо против. И може би докато се върнем, всички ще си спомним, че търсим решение на сегашните си проблеми, а не как да променим миналото, колкото и да е изпълнено с мъки.