Изведнъж ми просветна, че Уеб контролира срещата по-добре дори от кралицата. Съмнявам се, че някой в залата го забелязваше. Това е преимуществото на страничния наблюдател, както често ми бе казвал Сенч. Тогава всичко се превръща в представление и човек може да съди актьорите безпристрастно. Наблюдавах как делегацията на Шестте херцогства последва кралицата и Сенч навън, след което Уеб отиде с жената до конюшнята. Останах на поста си, защото реших, че случващото се тук ще е най-важното.
И наистина беше така. Някои, сред които менестрелът и жената, която искаше да направи сина си паж на кралицата, попитаха Среброока дали не иска да унищожи бъдещето им заради миналото, което не може да бъде променено. Дори Бойо беше склонен да мисли, че Среброока е прекалила.
— Ако кралицата наистина държи на думата си, може би ще е по-добре да отнесем жалбите си към нея. Чул съм, че решенията й били справедливи. Може би трябва да приемем предложението й.
Среброока засъска.
— Страхливци. Долни страхливци и подлизурковци! Предлага ви подкупи, безопасност за едно или две от децата ви, а в замяна сте готови да забравите миналото. Можете ли да забравите писъците на братовчедите си, можете ли да забравите как отивате да навестите приятели и вместо дома им намирате димяща купчина? Как можете да предавате собствената си кръв? Как можете да забравите?
— Да забравим? Не става въпрос за забравяне. А за помнене. — Каза го един от Старата кръв, на когото не бях обърнал внимание досега. Беше на средна възраст, слаб, с градски вид. Не беше добър оратор, но всички го заслушаха. — Ще ви кажа едно. Родителите ми загинаха, защото ги предадоха Петнистите. Да. И един от тях яздеше с онези, които ги обесиха и ги нарязаха на парчета. Привържениците на Лодвайн се осмелиха да нарекат родителите ми предатели на Старата кръв и заплашиха да ги накажат, защото не искаха да крият онези, които насаждат омразата срещу нас. Е, кой е истинският предател тогава? Моите родители, които просто искаха да живеят в мир, доколкото могат, или Петнистият, чийто факел подпали кладата им? Имаме по-лоши врагове от кралицата на Пророците, от които трябва да се боим. И когато тя се върне, смятам да поискам от нея правосъдие за онези, които ни заплашват и предават. Правосъдие срещу Петнистите.
Настана тишина, гъста като съсирваща се кръв. Менестрелът приближи и сложи ръка върху ръкава му.
— Боск. Тя не може да ни помогне с това. Ние сами трябва да се оправим с тая работа. Така само ще изложиш на опасност себе си, както и жена си и дъщерите си.
Младият мъж се огледа почти уплашено. Сърцето ми се сви. Старата кръв се страхуваха от собствените си хора. Дори в тази стая можеше да има шпиони на Петнистите. Мисълта плъзна тихомълком и смрази всички. Някои намериха предлог да се оттеглят в стаите си и скоро помещението почти се опразни. Среброока мълчаливо се взираше в огъня. Менестрелът крачеше безцелно напред-назад. Малцината останали почти не разговаряха.
Чух шум на стъпки в коридора и след малко Сенч клекна до мен.
— Чу ли нещо важно? — прошепна.
Докоснах китката му и предадох всичко, което бях видял. Той се умисли.
— Така значи. Това насочва мислите ми в друга посока. Няма да ми е за първи път да превърна грешката в преимущество. Стой на поста си, Фиц. — После се сети още нещо. — Гладен ли си?
— Малко. Ще се оправя.
— А принцът?
— Нямам причина да мисля, че не е добре.
— Напротив, имаш. Ако в залата може да има Петнисти, нищо не пречи да има и сред онези, които го държат за заложник. Предупреди го, момче. И си отваряй очите и ушите.
И си тръгна. Запитах се какво ли е замислил. После се свързах с Предан. Беше добре. Било му студено и скучно, но никой нито го обидил, нито го наранил по някакъв начин. Предимно говорели за това как ли се развиват нещата в Бъкип. Явно някоя птица, може би Риск или ястребът, разнасяше новини в двете посоки. Засега всичко било обнадеждаващо. Но Предан сподели, че всички са напрегнати и разтревожени.
Кравата се била отелила леко — чудесно теленце, мъжко. Жената беше доволна, че партньорката й и теленцето са на топло и сухо. Гледах как Старата кръв отново сваля маските си — пак беше време за ядене. Изучих внимателно всяко лице, но дори и да имаше хора от бандата на Лодвайн, не успях да ги разпозная.
На вратата се почука. Неколцина извикаха на предполагаемите слуги, че още не са приключили.
— Пуснете ме — чу се тих глас. — Стара кръв приветства Стара кръв.
Уеб стана и отиде до вратата. Отключи я и пусна Любезен Бресинга и котката му. Катеричката на масата зацвърча уплашено и се навря под косата на партньорката си. Пард не й обърна внимание: обходи помещението, огледа всичко и се настани удобно пред камината. Любезен затвори вратата и се обърна към присъстващите.