Погледите, които срещна, биха обезсърчили всекиго. Но Уеб се изправи, дружелюбно постави ръка на рамото му и каза високо:
— Стара кръв приветства Стара кръв. Добре дошъл, момко. Кой си ти?
Младежът пое дъх и изправи рамене.
— Аз съм Любезен Бресинга. Вече лорд Любезен Бресинга от Гейлкип. Верен поданик на кралица Кетрикен и приятел на принц Предан Пророка. Аз съм Стара кръв. И кралицата, и принцът го знаят. — Замълча, за да им даде време да осъзнаят, че пред тях е Осезаващ благородник от двора на Пророците. — Дойдох по молба на съветник Сенч да ви разкажа как се отнасят с мен тук. И за връзката ми с Петнистите. И как щях да умра от ръцете им, ако не беше намесата на Пророците.
Гледах го с нещо като страхопочитание. Момчето определено не бе репетирало разказа си. Докато говореше, често му се налагаше да обяснява предишни събития. Когато разказа какво е изтърпяла майка му и какъв е бил краят й, захълца и се разплака. Уеб го сложи да седне, даде му вино и го потупа, сякаш бе малко дете. Примигнах и видях самия себе си като петнадесетгодишен и потопен в интрига, далеч надхвърляща силите ми. Изведнъж си дадох сметка, че Любезен наистина е почти дете. Владеещ Осезанието и постоянно изложен на риск, принуден да шпионира в отчаян опит да спаси майка си и семейното богатство. Беше се провалил. Сега се носеше безцелно по течението, без майка и дом — дребен благородник в пропит от политически машинации двор. И единствената причина да е жив бе, че беше приятел с Пророк. И то такъв, когото бе предал не веднъж, а два пъти. И двата пъти му бе простено.
— Дадоха ми убежище — завърши той. — Кралицата, принцът и съветник Сенч много добре знаят, че съм от Старата кръв. Знаят как бях използван срещу тях. И какво ми струваше това. — Замълча и поклати глава. — Не ме бива в думите. Не мога да опиша всичко, което бих искал да видите. Само… само искам да кажа, че не съдиха за мен по миналите дела. Не съдят за Старата кръв според онова, което опитаха да направят Петнистите срещу принца. Кралицата не се отдръпна от Осезаващия си син. Не можем ли да им отговорим със същото? Да се отнасяме с Пророците според това, какви са сега, без да ровим прекалено в миналото?
Среброока изсумтя презрително. Но Бойо кимна замислено — може би виждаше сродна душа в този Осезаващ благородник. Любезен погледна Уеб и усетих, че му е хрумнало нещо. Сякаш в отговор на горещото ми желание отново чух тътрещите се стъпки на Сенч. Замахах му трескаво да побърза и същевременно му дадох знак да мълчи. Момчето говореше с Уеб. Думите му едва достигаха до нас.
— Съветник Сенч ми каза какво си предложил. Ако хора от Старата кръв могат да дойдат в Бъкип и да живеят открито тук, обикновените хора могат да се убедят, че не сме чудовища, от които следва да се боят. Предаде ми и думите ти: „Човек, който няма какво да губи, често е в най-доброто положение да се жертва в името на другите“. Нямах много време да мисля върху това, но не мисля, че ми е нужно кой знае колко, за да разбера, че наистина нямам какво да губя. Единствената заплаха, която остава, е за самия мен. Не ми остана семейство, което да понесе последиците от действията ми. — Огледа присъстващите. — Знам, че мнозина от вас се боят, че ако се разкриете, съседите ви ще ви убият. От много време този страх е съвсем основателен. Аз също го споделях, както и майка ми.
Внезапно млъкна. Когато се насили да продължи, гласът му трепереше.
— Затова се криехме. И благодарение на това дадохме възможност на нашите „приятели“ да ни убият. Вече не виждам смисъл да се крия.
Не знаех дали силата на чувствата му го накара да млъкне, или спря, за да обмисли следващите си думи. Отново погледна Уеб и кимна замислено.
— Всички в крепостта вече знаят за Уеб Осезаващия, който върви сред нас, без да се страхува, без да заплашва никого. Почти ме е срам, че той, който е чужд тук, излезе открито пред всички, а аз, който познавам най-добре принц Предан, се спотайвам по ъглите. Утре ще променя това. С гордост ще заявя своята Стара кръв и ще покажа, че човек като мен може да е изцяло предан на принца, точно както той заслужава.
— Учих го на нашите обичаи и той с готовност ги опознава — продължи Любезен. — Каза, че когато през пролетта замине за Външните острови да съсече дракона и да спечели годеницата си, мога да ида с него. И аз ще отида — като негов Осезаващ другар. В Бъкип няма майстор на Умението и принцът ще тръгне сам, без котерия, на каквито винаги са разчитали кралете Пророци в миналото. Тъй като е лишен от онази магия, ще използвам вместо нея нашата и ще докажа, че е не по-малко способна. Ще покажа магията на Старата кръв на всички и ще се гордея с това.