Сенч стисна китката ми, за да ми покаже, че всичко това е съвсем ново за него — не само че Любезен смята да се разкрие, но и че Предан е казал, че приятелят му може да го придружи в пътешествието му. Умението на стария убиец бе несигурно, но достигна до мен. Казах ли ти, че ще превърна грешката в предимство. Май се справих прекалено добре и предимството се превърна в грешка. Исках само да каже, че кралицата се държи добре и честно с него, а не да се прави на посланик на Старата кръв в двора.
Той не разбира, че е рисковано принцът да признае, че има приятел от Старата кръв. Вижда опасността единствено за себе си и е готов да рискува заради Предан. Мислиш ли, че можеш да го разубедиш?
Не съм сигурен, че е разумно. Духът му ги завладя. Виж.
Нямаше бурни овации и уверения в подкрепа. Уеб беше единственият, който се усмихна широко и заяви колко се гордее с младия лорд Бресинга. Останалите — с явното изключение на намръщената Среброока — бяха по-резервирани. Менестрелът и Бойо изглеждаха ентусиазирани. Жената с кравата, отчасти спечелена от добрите грижи за нея, се усмихваше нежно. Останалите подходиха по-прагматично. Кралицата не можеше да позволи да го убият, след като вече му бе дала закрилата си и бе обещала, че никой Осезаващ няма да бъде убит само заради магията му. Така че Любезен си беше в безопасност. От друга страна, един благороден и хубав младеж можеше да спечели поддръжници за Старата кръв.
Тогава стана Боск. Изглеждаше изнервен.
— Пророците са убили Петнисти? — почна той. — Сигурен ли си?
— Сигурен съм — тихо отвърна Любезен. — Абсолютно сигурен.
— Имената им — прошепна Боск. — Знаеш ли имената им?
Любезен помълча за момент.
— Кеплер. Паджет. И Своскин. Под тези имена ги познавах. Но принц Предан нарече Кеплер с друго име — от времето, когато беше при Петнистите. Нарече го Лодвайн.
Боск поклати глава, явно разочарован.
— Лодвайн? — високо възкликна Среброока. — Не може да бъде! Той беше водачът на Петнистите. Щях да чуя, ако са го убили.
— О, така ли? — с любопитство попита менестрелът. Физиономията му не беше от най-милите.
— Да, така — рязко отвърна Среброока. — Мисли каквото си щеш. Познавам хора, които познават Лодвайн. Да, някои от тях са Петнисти. Аз самата не съм от тях, макар че напоследък започнах да разбирам какво ги принуждава да предприемат такива крайни действия. — Загърби менестрела и се обърна към Любезен. — Преди колко време се е случило това? И как ще докажеш твърденията си?
Момъкът отстъпи крачка назад, но отговори.
— Преди повече от месец. Колкото до доказателство… какво доказателство очакваш да дам? Видях го с очите си, но избягах. Срам ме е да си го призная, но е така. Това, което се говори в града, е вярно. Едноръкият, конят му и едно куче са мъртви. И другите двама, които бяха в къщата.
— И конят!? — възкликна Среброока и видях, че го приема като двойна загуба.
— Ако наистина е така, това е страшен удар по Петнистите — заяви Боск. — Напълно възможно е да е техният край.
— Не. Не е край! — непреклонно рече Среброока. — Петнистите са силни. Няма да се откажат от борбата, докато не получим справедливост. Справедливост и отмъщение.
Боск стана и бавно тръгна към нея, стиснал юмруци. Заплахата му щеше да е жалка, ако не бе така искрена.
— Може би трябва да си потърся отмъщението, където мога да го получа — задъхано рече той. Гласът му почти трепереше. — Ако обявя, че си Осезаваща и те обесят и изгорят, това ще огорчи ли петнистите ти приятели? Може би трябва да послушам съвета ти. Да им направя точно онова, което те направиха на мен.
— Тъпак! Не разбираш ли, че те се борят за всички нас и заслужават подкрепата ни? Чух слухове, че Лодвайн е открил нещо. Нещо, което можело да катурне трона на Пророците. Може би тайната е умряла с него, а може би не е.
— Май ти си тъпата — решително се намеси Любезен. — Да катурнат Пророците? Наистина тъпо! Да свалят единствената кралица, която се опитва да сложи край на бесенето и изгарянето. И какво ще спечелим от това? Само още повече гонения. Ако Старата кръв се опита да събори монархията, на това ще се гледа като на доказателство, че сме точно толкова зли и незаслужаващи доверие, колкото твърдят враговете ни. Да не си луда?
— Луда е — тихо каза Уеб. — И би трябвало да я съжаляваме, а не да я порицаваме.
— Не ми трябва съжалението ви — озъби се Среброока. — Не ми трябва ничие съжаление. Нито пък помощта ви. Пълзете пред тази ваша кралица. Простете всичко, което са ви сторили, и си останете техни слуги. Аз не прощавам и ще получа своето отмъщение. Ще го получа.