И не само тя. Лично бих го удушил, за да й спестя усилията.
А на следващия припев се включиха не само Любезен и Предан, но и половината гвардейци. Това прави пролетта с хората, казах си. Надявах се скоро да им мине.
(обратно)Глава 27 Пролетно плаване
В началото имало хора от Старата кръв, животни в полето, риба във водата и птици в небето. Всички те живеели ако не в хармония, то поне в равновесие. Старата кръв били разделени само на две племена. Едните отнемали кръв и те били хората, свързали се със създания, които се хранят с плътта на други създания. Другите пък давали кръв и се свързали с онези, които се хранели само с растения. Двете племена имали толкова общо помежду си, колкото вълкът и овцата; иначе казано, срещала ги само смъртта. Но въпреки това всяко уважавало другото като съставна част от света, както човекът уважава дървото и рибата.
Законите, които ги разделяли, били строги и справедливи. Но както винаги имало хора, които разбирали повече от закона или си мислели, че поради специалното им положение законът може да направи изключение за тях. И станало така, че дъщерята на един отнемащ кръв, свързана с лисица, се влюбила в сина на даващ кръв, свързан с вол. Двамата се отделили от своите и заживели с любовта си, и след време си родили деца. Първият им син бил отнемащ кръв, а първата им дъщеря — даваща кръв. Третото дете нямало Осезание, оставало глухо за всяко животно и било обречено винаги да остане само в своята кожа. Огромна била мъката на семейството, когато големият син се свързал с вълк, а дъщеря им — с елен. Защото вълкът убил елена, а дъщерята отнела живота на брат си за отмъщение. Тогава познали мъдростта на най-стария закон: че хищникът не може да се свързва с жертвата. Но най-лошото тепърва предстояло, защото третото им дете създало само лишени от Осезание деца и така се появили хората, които са глухи за всички животни.
Беджърлок, „Легенди за Старата кръв“Пролетта нахлу в света. Дърветата по хълмовете се покриха със свежа зеленина. През следващите два дни листата пораснаха и гората покри склоновете. Тревите се втурнаха нагоре и изместиха сухите жълти стръкове от миналата година. Сред пасящите стада се появиха ослепително бели агънца. Хората заговориха за Пролетния празник. Бях смаян, че е минала само година, откакто позволих на Славея да вземе Хеп от тихата ни къща и да го доведе в Бъкип. Твърде много неща се бяха случили. И твърде много неща се бяха променили.
Крепостта кипеше от вълнение и подготовки, далеч надхвърлящи обичайната суматоха преди Пролетния празник.
Наближаваше времето, когато принцът трябваше да отплава за Външните острови, и всичко трябваше да е готово. Капитанът и екипажът на „Девичи шанс“ бяха поласкани, че изборът е паднал върху техния кораб. Стражниците се състезаваха кой да попадне сред избраниците на принца. Доброволците бяха толкова много — в това число и аз, — че принцът се принуди да тегли жребий, за да определи щастливците. Не се изненадах, че съм сред тях — в края на краищата предишната вечер Сенч лично ми бе дал жребия, който щях да „изтегля“.
Любезен Бресинга щеше да дойде с нас. Сенч също бе част от групата, а също и Шишко, за голяма изненада на двора. Уеб, който беше на път да стане фаворит на кралицата, я замоли за позволение да придружи сина й и го получи. Обеща, че чайката му ще лети далеч пред кораба и ще предупреждава, ако времето почне да се разваля.
Любезен не бе единственият благородник, надяващ се да замине с принца. Доста лордове и дами държаха да вземат участие в пътешествието. Това ми припомни огромната експедиция, която бе тръгнала към Планините преди толкова много години, когато Кетрикен беше само бъдеща годеница на Искрен. И сега, също като тогава, всеки благородник вземаше със себе си антураж от слуги и животни. Наложи се да се наема втори кораб. Онези, които не можеха да си позволят времето или парите да заминат с принца, също се постараха да напомнят за себе си. Даровете се трупаха в замъка — предназначени не само за нарческата, но и за майчиния й дом и клана на баща й.
Уроците в кулата на Искрен продължиха, но всичките ми ученици бяха разсеяни. Шишко много добре усещаше тревожното очакване на принца и му отвръщаше с такова вълнение, че бе почти невъзможно да го накарам да се съсредоточи върху каквото и да било. Предан идваше и си тръгваше, вечно зает с нещо. Сякаш непрекъснато му се налагаше да изпробва дрехи или да изучава обноските и езика на Външните острови.
Съжалявах го, но съжалявах повече себе си, докато вечер се мъчех да науча от свитъците колкото се може повече. Дори Сенч беше разсеян. Имаше пръст в твърде много неща в Бъкип, за да напусне замъка с лекота. Въпреки жадния му интерес към овладяването на Умението той отделяше много внимание на избора на хората, които да движат делата му, докато го няма. Изпитвах облекчение, че Розмари няма да идва с нас, и в същото време никак не ми харесваше, че ще движи голяма част от шпионската мрежа на Сенч. Подозирах, че старецът тайно продължава да експериментира с гърмящите си прахове, но колкото по-малко знаех, толкова по-добре се чувствах.