Откъде мога да знам как изглеждаш? — сърдито попита тя. — Нищо не ми казваш за себе си.
Изведнъж около нея се появиха маргаритки. Мъничка синя птичка изпърха на клончето над главата й и започна да чисти перцата си.
Какво държиш? — попитах.
Каквото и да е, мое си е. Както твоите тайни са си само твои. — Ръцете й се затвориха около съкровището. Притисна го към сърцето си. Може би беше влюбена?
Хайде да видим дали ще позная — предложих шеговито. Бях необяснимо доволен да си мисля, че дъщеря ми се е влюбила и лелее първото си тайно чувство. Надявах се младежът да е достоен за нея.
Тя ме погледна тревожно. Не. Стой настрана. То дори не е мое. Само ми го повериха.
Да не би някой младеж да ти е открил сърцето си? — предположих весело.
Махни се! Не се опитвай да познаеш.
Вятърът прошепна в клоните над главата й. И двамата вдигнахме глави в мига, когато синята птичка се превърна в лъскаво синьо гущерче. Сребърните му очи проблясваха и се въртяха. То се спусна по ствола почти до косата й.
— Кажи ми — изцърка. — Обичам тайните!
Тя ме погледна презрително.
Номерата ти не ми минават. — Замахна с ръка към гущерчето. — Махай се, гадино.
Но вместо това създанието скочи в косата й. Заби нокти и се оплете в буклите й. Внезапно стана голямо колкото котка и от раменете му изникнаха криле. Копривка изпищя, размаха ръце, но съществото се бе вкопчило здраво. Вдигна глава — глава на дълга шия — и ме загледа със сребърните си очи. Малък, но съвършен, синият дракон ми се изсмя подигравателно. Гласът му се промени неимоверно. Застърга в душата ми, чужд и смразяващ.
Кажи ми тайната си, Вълко от сънищата! Кажи ми за черния дракон и за острова! Кажи ми веднага или ще й откъсна главата.
Гласът се мъчеше да ме хване, да разбере къде точно се намирам. Скочих на крака и се отърсих. Исках вълчият ми облик да изчезне, за да избягам от съня, но той не си отиваше. Чувствах погледа на създанието, усещах как умът му наднича в моя и настоява да му дам истинското си име.
Копривка рязко се изправи. Пресегна се и сграбчи съскащата твар с две ръце. Хвърли ми яростен поглед, докато я гледах втрещен.
Това е само сън. Това е само сън. Няма да ми измъкнеш никакви тайни по този начин. Това е само сън и аз го развалям и се събуждам. СЕГА!
Не знам какво направи. Не излезе от съня си, а улови в него дракона. Той се превърна в синьо стъкло в ръцете й и тя го хвърли. Той падна в краката ми и се пръсна на стотици остри парчета. Болката от порязванията ме събуди. Надигнах се задъхан, стиснал старото одеяло на Сенч. Скочих от леглото и прокарах ръце по гърдите си, очаквах да напипам забили се парчета стъкло и кървящи рани. Но там имаше само пот. Потръпнах, след това ме втресе. Прекарах остатъка от нощта пред камината, увит в одеялото и загледан в огъня. Колкото и да се опитвах, не можех да разбера какво се бе случило. Кое беше част от съня, а кое от общуването с Копривка? Не можех да сложа никакви граници и се страхувах. Страхувах се не само, че нещо от потока на Умението ни е открило и двамата, но и от таланта, който усетих у Копривка, когато спаси и двама ни.
Не разказах на никого за този сън. Знаех какъв ще е отговорът на Сенч. „Доведи момичето в Бъкип, където ще можем да я пазим. Научи я на Умението“. Нямаше да го направя. Това бе просто шантав край на сън, в който се бяха смесили всичките ми страхове. Вярвах го с все сили, сякаш вярата ми можеше да го превърне в истина.
С настъпването на утрото ми бе по-лесно да се отърся от тези страхове. Имах куп други грижи и трябваше да уредя много неща преди заминаването. Слязох в града при Гиндаст и предплатих обучението на Хеп. Момчето ми явно се представяше добре в чиракуването си. Самият Гиндаст ми каза, че Хеп го изненадвал почти всеки ден.
— Особено след като се посвети на ученето — добави тежко и чух укора на майстора към немарливостта ми като родител. Но все пак Хеп си бе наложил тази дисциплина, така че заслугите си бяха изцяло негови. Навестявах го редовно на всеки три-четири дни, дори и да се виждахме съвсем за малко. Не отваряхме дума за Сваня, а само за напредъка му в работата, приближаващия Пролетен празник и тъй нататък. Все още не му бях казал, че ще напусна Бъкип с принца. Със сигурност щеше да разкаже на другите чираци и новината щеше да стигне и до Джина, защото Хеп й гостуваше от време на време. Навикът ме караше да пазя плановете си в тайна, докато не наближи датата на заминаването. Казах си също, че е по-добре да не ме свързва с принца. Не исках да призная, че част от това бе собственият ми ужас от раздялата с осиновения ми син, особено когато очаквах да се изправя пред опасност.