Бях взел присърце предупреждението на Шута. В добавка към впечатляващия набор малки смъртоносни неща от оръжейната на Сенч се заех да променя облеклото си, за да има къде да ги държа! Беше дълга и обезсърчаваща работа, а и ми липсваха хитрите предложения на Шута и сръчните му ръце. Напоследък почти не го виждах. Случваше се да зърна лорд Златен в залите и дворовете на крепостта, но винаги в компанията на други млади елегантни лордове. Залите на Бъкип буквално гъмжаха от тях. Пътешествието на принца явно бе завладяло въображението на определен тип младежи, жадуващи да докажат себе си и същевременно да похарчат за забавления семейното състояние. Лорд Златен ги привличаше, както фенерът привлича нощни пеперуди. После чух слух, че лорд Златен не бил на себе си от ярост, че халкидските кораби пречели на търговията и бавели пристигането на джамайлийските наметала, които поръчал специално за пътуването до Външните острови. Говореше се, че по тях с черни, сини и сребърни нишки били извезани дракони.
Попитах Сенч за това. Беше се качил в кулата, за да ми помогне в научаването на основни неща от езика на Външните острови. Имаше много общи думи с основното наречие на Шестте херцогства, но бяха изкълчени и се произнасяха гърлено. Естествено, гърлото вече ме болеше от напъните.
— Знаеш ли, че лорд Златен все още смята да пътува с нас? — попитах.
— Е, не съм му давал причини да мисли иначе. Той е много находчив. Докато смята, че просто ще се качи на кораба на принца, няма да прави други приготовления. А колкото по-малко време му даваме за тях, толкова по-малки са шансовете му да заобиколи желанието ни.
— Нали каза, че можеш да му попречиш да вземе кораб от Бъкип.
— Казах. И мога. Но той явно разполага с внушителни средства, Фиц, а парите могат да направят много неща. Защо да му даваме допълнително време да планира? — Извърна поглед. — Когато дойде време да тръгнем, просто ще му се каже, че остава. Може би ще ни последва със следващия кораб. Но ще се погрижа пристанището да е празно.
Замълчах. Опитах се да си представя сцената и трепнах.
— Струва ми се несправедливо да постъпвам така с приятел — казах тихо.
— Правим го именно защото ти е приятел. Ти беше онзи, който искаше да го спре. Казал ти е, че е предрекъл смъртта си на Аслевял и че трябва по някакъв начин да попречиш на принца да убие черния дракон. Казах ти и че не ми се вярва някое от тези неща да се случи. Но ако лорд Златен не дойде с нас, няма да умре там. Нито пък ще може да те провокира да попречиш на мисията на принца. А и без това не ми се вярва, че ще е кой знае какво приключение. Ще пропусне само малко студ и тежка работа. Мисля, че „убиването“ на дракона ще се сведе само до отрязването на главата на нещо, погребано в ледовете преди векове. Как се погаждате напоследък?
Толкова ловко добави последния въпрос, че отговорих, без да се замислям.
— Нито добре, нито зле. Почти не го виждам. — Погледнах пръстите си и зачовърках една кожичка. — Имам чувството, че сякаш е станал друг човек, когото всъщност не познавам. И нямам причини да го познавам в живота, който живеем сега.
— И аз имам същото чувство. Напоследък ми се струва много зает, а не съм сигурен с какво точно. От приказките разбирам само, че е започнал да играе още по-усърдно на хазартни игри. Пилее пари за вечери, подарява вина и скъпи дрехи на приятелите си, но още повече отиват за залагания. Ничие богатство няма да издържи много дълго подобни разходи.
Намръщих се.
— Това изобщо не ми прилича на човека, когото познавам. Шутът много рядко прави нещо без определена цел, а в случая не виждам никаква цел.
Сенч се изсмя кисело.
— Е, така казват мнозина, когато видят приятелите си да се поддават на някоя слабост. Няма да е първият, погубен от страстта към хазарта. Виждал съм ги много. В известен смисъл можеш да обвиняваш и себе си. Откакто принцът представи играта на камъни, тя стана страшно популярна. Младите я наричат Камъните на принца. И покрай всички тези капризи онова, което започна като проста игра, се превърна в ужасно скъпо удоволствие. Вече залагат не само играчите, но и поддръжниците им, а залозите само на една игра могат да достигнат цяло състояние. Дори платната и пионките увеличиха цената си. Вместо платно лорд Валсъп използва дъска от полиран орех с линии от слонова кост, а фигурите са от нефрит, слонова кост и кехлибар. Една от най-добрите кръчми в града е отделила горния си етаж само за играчи. Скъпо е дори да влезеш там. Сервират се само най-добрите вина и ястия, посетителите се обслужват от най-красивите сервитьорки.
Бях ужасен.