— И това от една проста игра, която трябваше да помогне на Предан да съсредоточи ума си върху Умението!?
Сенч се разсмя.
— Никой не знае накъде могат да те поведат такива неща.
Това ми припомни друг въпрос.
— Като заговорихме за нещо, което може да те отведе до друго — дошъл ли е в Бъкип някой от онези, които усетихме при предаването на Предан и Шишко?
— Още не — отвърна Сенч малко разочаровано. — Надявах се, че ще се втурнат насам, но явно призивът им се е сторил твърде странен и неочакван. Трябва да се съберем отново и съзнателно да се опитаме да се свържем с тях. Миналия път в последния момент ми хрумна, че можем да призовем събудилите се. Мислите ми към тях бяха прибързани и неясни. А сега имаме толкова малко време преди заминаването, че няма смисъл да ги викаме. Но трябва да се заемем с тази задача веднага след като се върнем. Страшно ми се иска принцът да можеше да замине с традиционна котерия от шестима обучени Умели. А вместо това разполагаме само с петима, като единия от тях е самият Предан.
— Четирима, защото оставяме лорд Златен тук — поправих го.
— Четирима — кисело се съгласи Сенч. Погледна ме и името на Копривка увисна непроизнесено помежду ни. После той добави, сякаш по-скоро на себе си: — И вече няма време да обучаваме други. Всъщност почти нямаме време да обучим тези, с които разполагаме.
Прекъснах го, преди да е започнал да се укорява.
— Всичко ще си дойде с времето, Сенч. Не можеш да насилваш нещата, също както фехтовачът не може да използва само волята си, за да стане по-добър. Всичко трябва да е съпроводено с безкрайни упражнения и тренировки, които на пръв поглед нямат нищо общо с крайната чел. Търпение, Сенч. Бъди търпелив със себе си. И с нас.
Сенч все още не можеше да чуе посланията на отделните членове на котерията, ако нямаше физически контакт с тях. Долавяше Умението на Шишко, но то беше като бръмчене на комар край ухото му — не предаваше нищо. Не знаех защо не можем да стигнем до него, както и защо той не е в състояние да се свърже с нас. Имаше Умението. И изцелението ми, и връщането на белезите доказваха, че има огромен талант точно в тази област. Но Сенч беше погълнат от амбицията си и нямаше да намери покой, докато не овладее пълния спектър на магията.
Опитът ми да го разведря само насочи мислите му в друга посока.
— Няма ли да вземеш секира? — неочаквано ме попита той.
Опулих се и със закъснение разбрах какво има предвид.
— От години не съм се бил със секира — казах. — Може и да се поупражнявам малко, преди да отплаваме. Но нали каза, че най-вероятно ни предстои тежка работа, а не битка. Пък и срещу какъв враг ще се сражаваме?
— Е, секирата може да се окаже по-полезна от меча срещу леда около дракона. Утре поискай главният оръжейник да ти даде една. И започни да се упражняваш, за да опресниш уменията си. — Наклони глава и се усмихна. Познавах тази усмивка и се подготвих. — Ще учиш Пъргав на бойни изкуства, а също така на четене и смятане. Не му върви в часовете с другите деца. Бърич го е научил на много неща преждевременно. Чувства се отегчен, когато го слагат с хлапетата на негова възраст, а с по-големите е несигурен. Кетрикен реши, че ще е най-добре да има индивидуален наставник. И избра теб.
— Защо точно мен? — попитах остро. Впечатленията ми от момчето по време на уроците на Уеб не събуждаха у мен желание да го взема за ученик по каквото и да било. Беше вечно навъсен и оставаше сериозен дори когато останалите се търкаляха по земята от смях на някоя история. Говореше малко и гледаше с черните очи на Бърич. Движеше се сковано като току-що наказан новобранец. — Не ме бива за наставник. Освен това мисля, че колкото по-малко общувам с момчето, толкова по-добре ще е и за двама ни. Ако Бърич дойде да го види и Пъргав пожелае да го запознае с учителя си? Здравата можем да загазим.
Сенч поклати тъжно глава.
— Едва ли. През десетте дни, откакто момчето е тук, от баща му няма нито вест, че съжалява за решението си. Мисля, че Бърич наистина се е отказал от него. Това е причината Кетрикен да смята, че е важно да го поеме някой мъж. Нуждае се от мъжка подкрепа в живота си. Дай му да усети, че някой го харесва, Фиц.
— Но защо аз? — попитах горчиво.
Сенч се ухили.
— Мисля, че симетрията доставя удоволствие на Кетрикен. И да си призная, аз също виждам известна справедливост в това. — Пое дъх и продължи сериозно: — На кого да го дам? На някой, който мрази Осезанието ли? На някой, който го приема като товар и не се чувства задължен към него? Не. Той е твой, Фиц. Направи нещо от него. И го научи да върти секирата. Момчето ще стане с телосложението на Бърич, когато порасне. Сега обаче е само кожа и кости. Води го всеки ден на тренировки, та да натрупа малко мускули.