Преди съперничеството между дамите да се разрасне до застрашителни размери, арфистът внезапно спря да свири. Пажът до него явно му бе дал знак, защото менестрелът стана и с обучен глас, който изпълни Голямата зала и се издигна над всички разговори, обяви пристигането на кралица Кетрикен и принц Предан, наследник на трона на Пророците. По знак на лорд Златен му подадох ръка и му помогнах да се изправи. Залата се смълча и всички обърнаха погледи към вратата. Хората край входа се притиснаха назад в тълпата, за да направят място между портата и високия подиум.
Кралица Кетрикен влезе с принц Предан от дясната й страна. Беше научила много неща през годините, откакто за последен път я бях виждал да се появява по такъв начин. Бях неподготвен за сълзите, които изведнъж започнаха да напират в очите ми, и с титанични усилия се опитах да овладея тържествуващата усмивка, заплашваща да цъфне на лицето ми.
Беше великолепна.
Пищното облекло само щеше да отклонява вниманието от нея. Носеше характерното за Бък синьо, поръбено с контрастиращ самур. Простите линии на роклята й подчертаваха стройната фигура и височината й. Бе изпъната като войник и в същото време — гъвкава като разлюляна от вятъра тръстика. Златото на косата й бе събрано в плитка, навита на венец около главата й и спускаща се надолу по гърба. Короната й изглеждаше невзрачна в сравнение с блестящите къдри. Никакви пръстени не красяха ръцете й, никакви огърлици не обвиваха бледата колона на шията й. Бе царствена с това коя е, а не с това какво носи.
Вървящият до нея Предан бе облечен в проста синя роба. Тя ми напомни как бяха облечени Кетрикен и Руриск, когато ги видях за пръв път. Тогава бях взел наследниците на Планинското кралство за прислужници. Зачудих се дали островитяните няма да приемат простотата на облеклото на принца за израз на смиреност или бедност. Непокорните му черни къдрици се придържаха от проста сребърна лента. Все още не бе достатъчно голям, за да носи коронката на престолонаследник. До навършването на седемнадесетгодишна възраст той бе просто принц, макар да нямаше други наследници. Единствената друга украса по него бе сребърна верижка с жълти диаманти. Очите му бяха толкова тъмни, колкото светли бяха тези на майка му. Имаше вид на Пророк, но спокойното му изражение бе от планинската школа на майка му.
Мълчаливото преминаване на кралицата между хората бе едновременно достойно и непринудено; озаряващата лицето й усмивка бе истински топла, когато погледът й се задържаше върху събралото се множество. Лицето на Предан бе сериозно. Може би знаеше, че не може да се усмихне, без да проличи колко е измъчен. Подаде ръка на майка си, докато се изкачваха по стъпалата на подиума. Заеха местата си при масата, но не седнаха. Кетрикен заговори с грациозен и едновременно с това ясен глас.
— Мои гости и приятели, моля да посрещнете в Голямата ни зала нарческа Елиания, дъщеря от рода Черната вода от Божиите руни.
С одобрение отбелязах, че не само използва името на майчиния род на Елиания, но и назова родината й по начина, както я наричат на Външните острови. Освен това кралицата бе предпочела да я представи лично, вместо да остави това на менестрела. Направи жест към отворената врата и погледите на всички се обърнаха натам. Менестрелът повтори имената не само на Елиания, но и на баща й Аркон Кървавия меч, както и на Пиотре Черната вода, „брат на майка й“. Начинът, по който изрече последната фраза, ме накара да заподозра, че на Външните острови това е официалното название за „вуйчо“.
След това островитяните влязоха.
Аркон Кървавия меч водеше процесията. Имаше внушителна фигура, подчертана от плаща от жълтеникавобяла кожа на ледена мечка, преметнат през рамото му. Облеклото му бе от вълна и се състоеше от жакет и панталон, но кожената жилетка и широкият кожен пояс му придаваха излъчването на воин въпреки липсата на оръжия. Целият блестеше от злато, сребро и скъпоценни камъни. Носеше ги по врата и китките си, на челото, в ушите. На лявата си предлакътница имаше сребърни гривни, а на дясната — златни. Някои бяха инкрустирани с камъни. Целият му вид превръщаше демонстрацията на богатство в крещяща безвкусица. Походката му бе комбинация от клатушкането на моряк с арогантното перчене на воин. Реших, че не ми харесва. Огледа помещението с широка усмивка, сякаш не можеше да повярва на късмета си. Погледът му се плъзна по очакващите маси и събралите се благородници, след което се вдигна към Кетрикен на подиума. Усмивката му стана още по-широка, сякаш бе видял очакваща го плячка. Вече знаех, че определено не го харесвам.