Аз също погледнах натам. Оставих се за момент да бъда завладян от представлението. Двамата пристъпваха и се завъртаха под ритъма на музиката, пантофи и поли се носеха над загладения пясък и оставяха върху него нови шарки. На Предан, нали бе по-висок от нарческата, несъмнено му бе по-лесно да гледа надолу към лицето й, отколкото тя да се взира нагоре към него, да се усмихва и да поддържа темпото. Протегнатите му ръце сякаш пазеха полета на пеперуда, така леко се движеше момичето. И в мен се разгоря искрицата на одобрението и си помислих, че разбирам неволната усмивка на Пиотре. Момчето ми не се опитваше да сграбчи момичето; докосването му по-скоро очертаваше прозореца на свободата й, докато танцуваха. Не предявяваше претенции, не се опитваше да я ограничава; вместо това подчертаваше изяществото и свободата й пред наблюдаващите. Запитах се къде ли Предан е придобил такава мъдрост. Дали го е научил Сенч, или бе някакъв дипломатичен инстинкт, притежаван от някои от Пророците? Накрая реших, че няма значение. Беше доставил удоволствие на Пиотре и подозирах, че в крайна сметка това ще му е от полза.
Принцът и нарческата бяха сами на първия танц. След това към тях се присъединиха и други; първи бяха херцозите и херцогините, както и гостите ни от Външните острови. Отбелязах, че Пиотре е верен на думата си и отне нарческата от Предан за втория танц. Принцът го прие така, сякаш е в реда на нещата. Сенч отиде да разговаря с него, но след малко бе отмъкнат от една девойка на не повече от двайсет.
Аркон Кървавия меч има безочието да предложи ръка на кралица Кетрикен. Забелязах сянката, която пробяга по лицето й. За миг сякаш щеше да му откаже, но реши, че това няма да е в интерес на Шестте херцогства, и слезе с него на дансинга. У Кървавия меч нямаше и помен от изтънчеността на Предан по отношение на партньорката: той сграбчи дръзко кралицата през кръста, така че й се наложи да постави ръце на раменете му, за да запази равновесие от буйните му стъпки — в противен случай рискуваше да залитне. Следваше умело партньора си и му се усмихваше, но не мисля, че наистина се наслаждаваше.
Третият танц бе по-бавен. Със задоволство забелязах, че Сенч оставя младата си дама, която се намуси очарователно. Вместо нея покани моята лейди Търпение. Тя замаха ветрило пред него и отначало отказа, но старецът настоя, а и аз знаех, че всъщност й е приятно. Беше изящна като винаги, макар изобщо да не успяваше да влезе в такт с музиката, но Сенч й се усмихваше, докато я въртеше умело по дансинга, и за мен представянето й бе едновременно великолепно и очарователно.
Пиотре спаси кралицата от вниманието на Кървавия меч и той тръгна да танцува с дъщеря си. Кетрикен изглеждаше по-спокойна със стария воин, отколкото със зет му. Разговаряха, докато танцуваха, и интересът в очите й бе неподправен. За миг погледът на Предан срещна моя. Знаех колко неловко се чувства — като самотен елен, — докато годеницата му се върти с баща си по дансинга. Но към края заподозрях, че Кървавия меч го е усетил и изпитва съчувствие към младия принц, защото решително отведе дъщеря си при Предан за четвъртия танц.
Нататък продължи в същия дух. Най-често благородниците от Външните острови избираха партньори измежду своите, макар че една млада жена се осмели да пристъпи към лорд Шемши. За моя изненада старецът, изглежда, бе поласкан от поканата и танцува с нея не веднъж, а цели три пъти. Когато танците по двойки приключиха, висшите благородници се върнаха по местата си и отстъпиха дансинга на дребните аристократи. Стоях мълчаливо и наблюдавах. На няколко пъти господарят ми ме пращаше по задачи в различни части на помещението, обикновено да предам поздравите му на някоя дама и да изразя искреното му съжаление, че не може да я покани на танц поради тежкото навяхване. Няколко дами се струпаха съчувствено около него. През цялата дълга вечер нито веднъж не видях Любезен Бресинга да излиза на дансинга. Лейди Розмари обаче се изяви и дори изтанцува един танц със Сенч. Гледах ги как разговарят; тя гледаше нагоре към него и се усмихваше палаво, докато неговото изражение си оставаше неутрално, но в същото време и любезно. Лейди Търпение се оттегли рано от празненството, както и предполагах. Никога не се бе чувствала добре сред помпозността на двора. Помислих си, че Предан би трябвало да се чувства почетен, че изобщо си е направила труда да дойде.
Музиката, танците, яденето и пиенето продължиха безкрайно, прекосиха нощните часове и приближиха плитчините на утрото. Опитах се да намеря някакъв начин да доближа чашата или чинията на Любезен Бресинга, но безуспешно. Празненството започна да се протака. Краката ме боляха от стоене и със съжаление си помислих за уговорката ми с принц Предан за утре. Съмнявах се, че ще я изпълни, но въпреки това трябваше да съм готов. Какво си бях въобразил? Щеше да е много по-умно да стоя настрана от момчето за още няколко дни и да използвам това време, за да отида за ръкописите.