Едва не си разлях виното.
— И какво чу?
— Само онова, което очаквах — успокояващо рече той. — Нито дума за принца и майка му. Нито дума за теб. Интересна е клюката, че Любезен Бресинга е развалил годежа си със Сидел Грейлинг заради предположението, че Осезанието се предава във фамилията й. Миналата седмица от град Бъкип бил изгонен майстор на сребро с жена му и шестте им деца; лейди Есомал била много раздразнена, защото тъкмо му била поръчала два пръстена. Ох. А лейди Търпение имала в имението си три Осезаващи гъсарки и не се интересувала от това. Някой обвинил една от тях, че е омагьосала ястребите му, а лейди Търпение му казала, че Осезанието не само че не действа по такъв начин, но и че ако не престане да пуска птиците си по гургулиците в градината й, щяла да го нашиба с камшик и не й пукало чий братовчед бил.
— Ах. Търпение е дискретна и разумна както винаги — рекох с усмивка и Шутът кимна. Поклатих глава, този път сериозно. — Но ако настроенията срещу Осезаващите се засилят, може да се окаже в опасност, като застава на тяхна страна. Понякога ми се иска предпазливостта й да е голяма поне колкото куража й.
— Липсва ти, нали? — тихо попита той.
Поех дъх.
— Да, липсва ми. — Дори само признанието свиваше сърцето ми. Бе нещо повече от липса. Бях я изоставил. Тази вечер я видях — чезнеща възрастна жена, останала сама, ако не се броят верните й застаряващи слуги.
— Но така и не си се замислял да й съобщиш по някакъв начин, че си оцелял? И че си все още жив?
Поклатих глава.
— Поради причините, които току-що споменах. Тя е непредпазлива. Не само ще го разгласи, но и най-вероятно ще заплаши да нашиба всеки, който откаже да сподели радостта й. Естествено, всичко това ще стане, след като си е изляла яда върху мен.
— Естествено.
И двамата се усмихвахме по онзи горчив начин, по който се усмихва човек, когато си представя нещо, за което сърцето жадува, но умът не смее. Огънят гореше пред нас, пламъците ближеха добавените цепеници. Зад затворените прозорци виеше вятър. Предвестник на зимата. Старите навици ме накараха да си помисля за всички неща, които не бях направил, за да се приготвя за нея. Бях оставил плодовете в градината, не бях събрал достатъчно сено за понито. Това бяха грижите на друг човек в един друг живот. В Бъкип не ми се налагаше да се тревожа за подобни неща. Би трябвало да изпитвам задоволство, но вместо това се чувствах някак лишен.
— Мислиш ли, че принцът ще се появи сутринта в кулата на Искрен?
Очите на Шута бяха затворени, но той обърна глава към мен.
— Не зная. Още танцуваше, когато си тръгнахме.
— Май ще е по-добре да съм там за всеки случай. Иска ми се да не се бях уговарял. Трябва да се върна в къщата си и да подредя там.
Той издаде някакъв звук, нещо средно между въздишка и одобрение. Вдигна крака и се сви в стола като малко дете. Коленете му се озоваха под брадичката.
— Лягам си — казах. — Няма да е зле и ти да си легнеш.
Той не реагира. Изстенах. Отидох до леглото му, смъкнах завивката и я отнесох при камината. Завих го.
— Лека нощ, Шуте.
Той само въздъхна тежко и придърпа одеялото.
Духнах свещите без една, която отнесох в стаичката си. Закрепих я на малката си ракла и седнах със стон на твърдото легло. Гърбът около старата рана ме болеше. Да стоя неподвижен го раздразваше много повече от ездата и работата. Малкото помещение бе ледено и затворено, въздухът бе застоял и изпълнен със същите миризми, които бях насъбрал през изминалата вечност. Не исках да спя тук. Помислих си дали да не се кача до работната стая на Сенч и да не се опъна на голямото меко легло. Нямаше да е зле, стига да не бяха всичките стъпала дотам.
Свалих хубавите си дрехи и направих усилието да ги сгъна както подобава. Мушнах се под единственото си одеяло и твърдо реших да взема пари от Сенч, за да си купя поне още една завивка, която да не сърби така зверски. И да проверя Хеп. И да се извиня на Джина, че не отидох да я видя тази вечер, както бях обещал. И да се отърва от ръкописите в къщата си. И да науча Моя черна на по-добри обноски. И да преподавам на принца Умението и Осезанието.
Поех дълбоко дъх, издишах, прогоних всичките си грижи и потънах в сън.
Сенковълк.
Призивът не бе силен. Беше като носещ се на вятъра пушек. Това не бе моето име. Някой ме наричаше с него, но това не означаваше, че трябва да отговарям. Обърнах се на другата страна.
Сенковълк.
Сенковълк.
Сенковълк.
Напомняше ми как Хеп ме дърпаше за пешовете, когато бе малък. Неуморимо и настоятелно. Досадно като песента на комар край ухото ти през нощта.