Бях смаян. Наистина нямах представа колко близки са били. Нощни очи също бе крил добре тайните си. Знаех, че кралица Кетрикен има склонност към Осезанието. Бях усетил слабите му пипала, когато медитираше. Винаги бях подозирал, че нейната планинска „връзка“ с природата има по-нелицеприятно име в Шестте херцогства. Но тя и вълкът ми?
— Разговаряше ли с теб? Чуваше ли го в ума си?
Тя поклати глава, без да вдига лице от дланите си. Пръстите й заглушаваха думите.
— Не. Но го усещах със сърцето си, когато бях безчувствена за всичко останало.
Изправих се бавно. Заобиколих масата. Исках само да потупам отпуснатите й рамене, но щом я докоснах, тя внезапно се изправи и се хвърли в прегръдката ми. Задържах я и я оставих да плаче на рамото ми. Опитах да се овладея, но очите ми също се напълниха със сълзи. После нейната мъка — не съчувствие към мен, а истинска мъка от смъртта на Нощни очи — даде път на моята и чувствата ми се отприщиха. Цялата болка, която се мъчех да скрия от неспособните да разберат дълбочината на загубата ми, внезапно се изля неудържимо. Осъзнах, че сме сменили ролите си, когато тя нежно ме настани на стола си. Предложи ми мъничката си, напълно безполезна кърпичка, след това ме целуна — по челото и бузите. Не можех да спра. Бях заровил лице в гърдите й, а тя стоеше до мен, галеше ме по косата и ме остави да се наплача. Говореше на пресекулки за вълка ми и какво е бил той за нея, но едва чувах думите й.
Не се опита да спре сълзите ми или да ми каже, че всичко ще се оправи. Знаеше, че няма да е така. А когато сълзите ми най-сетне пресъхнаха, се наведе и ме целуна в устата. Целувката й бе като лекарство. Устните й бяха солени от сълзите й. После се изправи.
И въздъхна дълбоко, сякаш се освобождаваше от тежък товар.
— Горката ти коса — промърмори и я приглади. — О, скъпи Фиц. Как жестоко те използвахме! И двама ви. А аз така и не… — Явно усети безполезността на думите. — Но… е… изпий си чая, че ще изстине съвсем.
След малко усетих, че отново мога да се контролирам. Докато тя сядаше на стола ми, взех чашата й и отпих. Чаят все още бе горещ. Бе минало съвсем малко време, но въпреки това чувствах, че съм прекрачил някаква важна повратна точка. Когато поех дъх, въздухът сякаш изпълни дробовете ми по-дълбоко, отколкото бях усещал от дни. Тя взе моята чаша и когато вдигнах очи към нея, ми се усмихна. От плача светлите й очи се бяха зачервили, носът й също. Никога не я бях виждал по-прелестна.
Чаят бе силен и ароматен, благодатен и съживяващ. Имаше ронливи хапки, пълни с кренвирш, бонбони с плодов пълнеж и мънички овесени питки. Хранехме се мълчаливо. Станах веднъж, за да долея вода в чайника. Изчаках чаят да се запари и напълних отново чашите. Тя тихо каза:
— Е, вече знаеш, че това „петно“ върху сина ми идва от мен.
Каза го, сякаш продължавахме започнат отдавна разговор. Бях се чудил дали ще направи връзката. А сега изпитвах мъка за вината и огорчението, които се долавяха в гласа й.
— И преди Предан е имало надарени с Осезанието Пророци — отвърнах. — В това число и самият аз.
— А майка ти е била от Планините. Нали са те дали на Искрен в Лунно око. Коя жена, освен жена от Планините би могла да те роди там? Личи ти по косата, по това как бързо си спомни езика от детството си, когато дойде в Джаампе. Щом Планините са оставили печата си върху теб по този начин, защо да не са го направили и по друг? Възможно е тя да е била източникът на твоето Осезание. Може би е от планинската ти кръв.
Приближих се опасно близко до ръба на истината, когато казах:
— Според мен Предан може да е получил Осезанието от баща си със същата вероятност, с която би могъл да го наследи от майка си.
— Но…
— Но това няма чак такова значение — прекъснах я грубо. Исках да отклоня разговора. — Момчето е надарено с него и именно с това трябва да се заемем. Когато поиска да го обучавам на Осезанието, се ужасих. Но сега мисля, че инстинктите му са били верни. По-добре да го науча възможно най-много и на двете магии, доколкото е по силите ми.
Лицето й грейна.
— Значи си се съгласил да го учиш!
Наистина бях изгубил тренинг в интригите. Или пък, помислих си иронично, с годините кралицата бе научила, че финесът и милият подход могат да й разкрият тайни, които дори лукавството на Сенч не е в състояние да изкопчи от мен. Точността, с която разчиташе изражението ми, като че ли подкрепяше втората теория.