Трепнах. Много добре си спомнях как се бяха отнасяли с мен.
— Опитах се да я игнорирам. Но Сенч не ми позволи. А и аз не бих успяла.
— Тя беше опасна. Наполовина обучен убиец, подбудена от Славен да те мрази. Не е трябвало да я оставяш край себе си.
— Говориш също като Сенч. Не. Тя бе по-зле. Беше пренебрегвано дете в дома ми, малко момиче, обвинявано от мен, че става онова, на което са я учили. Ежедневен упрек към мен за собственото ми пренебрежение към нея и за коравосърдечието ми. Ако бях за нея всичко онова, каквото една дама би трябвало да бъде за момиченце от свитата си, Славен нямаше да успее да откъсне сърцето й от мен.
— Освен ако не го е получил още преди тя да дойде при теб.
— Дори тогава щях да го знам. Ако не бях толкова съсредоточена върху собствения си живот и проблеми.
— Но тя е била момиче от свитата ти, не твоя дъщеря!
— Забравяш, че съм отраснала в Планините, за да съм Жертва на моя народ, Фиц. А не кралица, каквато очакваш. Настоявам за повече за себе си.
Отстъпих пред този аргумент.
— Значи решението да я задържиш е твое.
— Сенч каза, че или трябва да я задържа, или да се отърва от нея. Ужасих се. Нима трябваше да убия дете, защото прави това, на което е учено? А после думите му ме накараха да видя съвсем ясно всичко. Щеше да е по-добре да я убия, вместо да я измъчвам и пренебрегвам, което всъщност правех. Така. Същата вечер отидох в спалнята й. Сама. Стаята й беше студена и почти гола, чаршафите й не бяха прани от не знам колко време. Нощницата й беше скъсана и й беше омаляла. Тя се сви в леглото, колкото се може по-далеч, и само се взираше в мен. Тогава я попитах какво предпочита — да я изпратя при лейди Търпение или отново да стане мое момиче.
— И тя избра второто.
— Да. Избухна в сълзи, хвърли се на пода, вкопчи се в полите ми и каза, че си била мислела, че вече не я харесвам. Хлипаше и се тресеше цялата. Фиц, толкова се засрамих, че съм била така жестока с детето, не с делата си, а просто с пренебрегването. Никой освен мен и Сенч не знаеше, че я подозираме, че се е опитала да ми стори зло. Но това, че я отбягвах, бе дало повод на по-нископоставените в крепостта да са жестоки и безсърдечни с нея. Беше толкова дрипава… — Гласът й замря и въпреки нежеланието си изпитах съжаление за Розмари. Кетрикен пое дълбоко дъх и продължи: — Умоляваше ме да й позволя да ми служи отново, Фиц. Нямаше и седем годинки, когато се опита да изпълни заръката на Славен. Никога не ме е мразила, а и не е разбирала какво прави. Сигурна съм, че за нея това е било игра — да подслушва тайно и да повтаря всичко чуто.
Опитах се да съм прагматичен и твърд.
— А като намаза стъпалата, за да се подхлъзнеш и да паднеш?
— Мислиш ли, че й е било обяснено с каква цел го прави? Просто са й казали да намаже стъпалата с мас, след като се кача в градината на покрива. За едно дете това може да мине за лудория.
— Попита ли я?
— Някои неща е по-добре да се оставят на мира. Дори да е знаела, че намерението е било да падна, едва ли е разбирала напълно значението на това. Мисля, че може би съм била двама души за нея — жената, която Славен иска да свали, и Кетрикен, на която прислужва всеки ден. Онзи, който трябва да бъде обвиняван за поведението й, е мъртъв. И откакто я приех отново, винаги е била вярна и прилежна. — Въздъхна и се загледа покрай мен в стената. — Миналото трябва да си остане минало, Фиц. Това е особено вярно за онези, които управляват. Трябва да оженя сина си за дъщеря на островитянин. Трябва да насърчавам търговия и да сключа съюз с хората, които обрекоха моя крал на смърт. Трябва ли да се поколебая да взема една малка шпионка под крилото си и да я превърна в придворна дама?
Поех дълбоко дъх. Щом за петнадесет години не бе съжалила за решението си, никакви мои думи не можеха да променят нещата. А може би и не трябваше.
— Е, сигурно трябваше да го очаквам. Не се поколеба да вземеш убиец за свой съветник, когато дойде в двора.
— Не убиец. Мой пръв приятел тук — сърдито ме поправи тя и се намръщи. Когато я видях за първи път, бръчките на челото и покрай очите й ги нямаше. — Изобщо не ми харесва цялата тази шарада, която трябва да поддържаме. Бих искала да си до мен, за да ме съветваш и да обучаваш сина ми. Бих те почела като мой приятел и като Пророк.
— Това е невъзможно — казах твърдо. — И така е по-добре. В тази си роля съм ти по-полезен, а и излагам теб и принца на по-малък риск.
— А себе си — на по-голям. Сенч ми каза, че Петнистите са те заплашили буквално пред прага на Бъкип.
Не ми се искаше да го е научавала.
— Ще се оправя с това. Може би ще успея да ги прилъжа да излязат на открито.