Изгледах дълго жената на Искрен. Нещата можеха да са съвсем различни. Но въпреки това пожеланието й бе добро и изцелително. Пуснах я с въздишка — и кралицата и поданикът се разделиха, за да се заемат с ежедневните си задачи.
(обратно)Глава 6 Заличаване
… и е почти сигурно, че халкидците са щели да победят бинградските търговци и да завладеят територията им, ако бяха блокирали здраво Бинградския залив.
Две магии им попречили в това начинание, и определено са били магии, въпреки презрителните забележки на някои, защото всички знаят, че бинградските търговци не са воини. Първата била, че те притежават Живи кораби — съдове, които по силата на някаква тайнствена практика чрез жертване на три деца или възрастни членове на фамилия се събуждат за разумен живот. Фигурите на носовете им не само могат да се движат и говорят, но и са надарени с удивителна сила, което им дава възможност да смажат по-малките кораби, ако успеят да се доберат до тях. Някои могат да плюят огън на разстояние колкото три корабни дължини.
Втората магия също би могла отначало да се оспори от невежите, но като пътешественик се уверих с очите си и се изправям срещу онези, които я наричат лъжа. Дракон, коварно изработен от сини и сребърни скъпоценни камъни и задвижван от чудно съчетание на магия и… [откъсът не се чете поради повреда в пергамента] бил набързо създаден от тамошните майстори за защита на залива. Това същество, наречено от създателите си Тинитглиат, се издигнало от димящите развалини на разрушения от халкидците район на складовете и прогонило вражеските кораби от пристанището.
Винфрода, „Моите приключения като пътешественик“Изминах обратно пътя през лабиринта коридори и отново се озовах в килията си. Спрях да надникна в мрака, преди да вляза. След това затворих тайната врата и застанах напълно неподвижен в тъмното. През затворената врата към покоите на Шута се чуваха гласове.
— Нямам представа кога е станал и излязъл, нито защо, нито пък знам кога ще се върне. Отначало ми се стори очарователна идея да имам подръка силен и умел воин, способен не само да ме защити от уличните разбойници, но и да е мой камериер и да се грижи за останалите ми нужди. Но той се оказа крайно ненадежден в ежедневните си задачи. Ами ето на! Наложи ми се да привикам един минаващ слуга от коридора и да му заръчам да каже на някое момче от кухнята да ми донесе закуска. А нали го взех именно затова! Да, май трябва да го изгоня тоя Беджърлок, но предвид състоянието на глезена ми сега не е време да оставам без слуга. Може би ще ми се наложи да наема още един-двама, та да се грижат за ежедневните задачи. Вижте само колко прах има по камината! Срамота. Не мога да поканя гости в покоите си, след като са в такъв вид. Почти се радвам, че болката в глезена ме обрича на усамотяване.
Замръзнах. Страшно ми се искаше да разбера с кого разговаря и защо посетителят ме търси, но не можех да се появя, щом лорд Златен вече бе заявил, че ме няма.
— Мога ли в такъв случай да оставя съобщение за слугата ви, лорд Златен?
Гласът бе на Лоръл и раздразнението й личеше ясно. Познаваше ни много добре от съвместното ни пътуване, за да бъде заблудена от думите на Шута. Никога нямаше отново да повярва, че сме просто господар и неговият слуга. Твърде често бяхме сменяли ролите си. Но също така разбирах защо лорд Златен държи да продължим с маскарада. В противен случай рано или късно щяхме напълно да се разкрием за двора.
— Разбира се. Можете също и да наминете довечера, ако сте склонна да заложите на шанса, че може и да си е спомнил за задълженията си и да се е прибрал.
Ако това бе опит да я умилостиви, определено не успя.
— Съобщението ще е достатъчно, сигурна съм. Просто, като минавах през конюшните, забелязах у кобилата му нещо, което ме разтревожи. Ако се срещне с мен там по пладне, ще му обясня.
— А ако не се върне дотогава?… Ха, как мразя подобни неща! Да съм секретар на собствения си слуга!
— Лорд Златен. — Тихият й глас прекъсна театралниченето му. — Тревогата ми е сериозна. Погрижете се да се срещне с мен по пладне или да ми се обади. Приятен ден.
Затвори решително вратата след себе си. Чух трясъка, но въпреки това изчаках още малко, за да се убедя напълно, че Шутът е сам. Тихо открехнах вратата, но постоянната му бдителност не го подведе.
— Ха! — възкликна с облекчение. — Започвах да се тревожа. — Вгледа се в мен по-внимателно и на лицето му грейна усмивка. — Явно първият урок с принца е минал добре.
— Принцът предпочете да не се яви на първия урок. Съжалявам, че те оставих в това положение. Изобщо не се сетих да се погрижа за закуската ти, лорд Златен.