Той изсумтя пренебрежително.
— Можеш да си сигурен, че последното, което очаквам, е ти да си добър слуга. Спокойно мога да се погрижа за закуската си. Наложи се обаче да вдигна подобаващ шум. Мърморих и се оплаквах достатъчно, така че вече мога да добавя към екипа си някое момче, без да предизвиквам каквито и да било коментари. — Наля си чай, отпи и се намръщи. — Изстинал е. — Посочи остатъците от яденето. — Гладен ли си?
— Не. Закусих с Кетрикен.
Той кимна, без да се изненада.
— Принцът ми прати съобщение сутринта. Сега вече разбирам смисъла му. Пишеше: „С тъга забелязах, че нараняването не ви позволи да танцувате на годежа ми. Много добре знам колко е неприятно, когато някоя неочаквана пречка ви лиши от нещо отдавна очаквано. Искрено се надявам скоро да сте в състояние отново да се заемете с любимите си дейности“.
Кимнах, донякъде удовлетворен.
— Изискано и същевременно ясно. Нашият принц се усъвършенства все повече.
— На баща си се е метнал — съгласи се той, но когато го изгледах остро, изражението му бе благо и кротко. — Имаш и още едно съобщение. От Лоръл.
— Да. Чух го.
— Така си и мислех.
Поклатих глава.
— А то едновременно ме озадачава и тревожи. Ако мога да съдя по тона й, едва ли срещата има нещо общо с кобилата. Все пак ще се видя с нея по пладне да разбера за какво става дума. После бих искал да сляза до Бъкип: да видя Хеп и да се извиня на Джина.
Той повдигна светла вежда.
— Бях й обещал, че ще намина снощи и ще поговоря с Хеп. А както ти е известно, вместо това присъствах на годежното празненство.
Той взе мъничката китка бели цветчета от подноса със закуската и я помириса замислено.
— Толкова много хора, и всеки иска да му отделиш време.
Въздъхнах.
— Трудно ми е. Не знам как да се справям. Бях свикнал със самотния си живот, само с Нощни очи и Хеп. Май не се проявявам на ниво. Не мога да си представя как Сенч успява да върти всичките си задачи толкова години.
Шутът се усмихна.
— Той е паяк. Нишките на паяжината му се простират във всички посоки. А той клечи в центъра и разчита всяко потрепване.
— Точно — съгласих се с усмивка. — Не много ласкателно, но точно.
Той ненадейно килна глава настрани.
— Значи е Кетрикен, така ли? А не Сенч.
— Не разбирам.
Той погледна ръцете си и завъртя букетчето.
— Променил си се. Раменете ти са отново изправени. Гледаш ме, когато говорим. В смисъл, нямам желанието да се озърна през рамо, за да видя дали зад гърба ми няма призрак. — Остави внимателно цветята на масата. — Нещо е свалило част от товара ти.
— Кетрикен — съгласих се и след миг колебание добавих: — Била е по-близка с Нощни очи, отколкото предполагах. И тя скърби за него.
— Аз също.
Обмислих следващите си думи, преди да ги изрека. Запитах се дали се необходими — боях се, че могат да го наранят. Но въпреки това ги казах.
— По различен начин. Кетрикен скърби за Нощни очи като мен, заради самия него и за онова, което е бил за нея. Ти…
Запънах се, тъй като не бях сигурен как да се изразя.
— Аз го обичах чрез теб. Той стана истински за мен чрез връзката помежду ни. Така че в известен смисъл не скърбя за Нощни очи като теб. А оплаквам твоята мъка.
— Винаги си бил по-добър с думите от мен.
— Да — съгласи се той. Въздъхна и скръсти ръце на гърдите си. — Е, радвам се, че някой е успял да ти помогне. Макар и да завиждам на Кетрикен.
Това бе лишено от смисъл.
— Завиждаш й, че скърби?
— Завиждам й, че е успяла да те утеши. — И добави, преди да успея да отговоря: — Вземи да занесеш съдовете в кухнята. И гледай да си сърдит, все едно току-що господарят ти ти е чел конско. После иди при Лоръл и в Бъкип. Смятам днес да прекарам спокоен ден и да се занимавам с моите си неща. Дадох да се разбере, че глезенът ме боли и искам да почивам, без гости. Следобед съм поканен на игра с любимците на кралицата. Така че ако не ме намериш тук, търси ме там. Ще се върнеш ли навреме, за да ми помогнеш да докуцукам до вечерята?
— Предполагам.
Той като че ли внезапно помръкна, сякаш наистина го болеше. Кимна сериозно.
— Е, може би ще се видим тогава. — Стана от масата и тръгна към стаята си. Отвори вратата, без да каже нищо повече. После я затвори тихо, но твърдо след себе си.
Събрах съдовете в подноса. Погрижих се да пооправя стаята му, въпреки думите му относно качествата ми като прислужник. Върнах подноса в кухнята, след което донесох дърва и вода. Вратата към личната стая на Шута си оставаше затворена. Запитах се дали не му е зле. Сигурно щях да почукам, ако не наближаваше пладне. Отидох в стаята си и препасах грозния меч. Взех няколко монети от кесията на Кетрикен и пъхнах останалите под ъгъла на дюшека. Проверих тайните джобове, свалих наметалото от куката и тръгнах към конюшните.