Заради годежа на принц Предан конюшнята бе претъпкана с конете на гостите. В подобни случаи добичетата на по-маловажните като мен се преместваха в Старите конюшни, които се използваха през моето детство. Нямах нищо против. Много по-малко вероятно бе да се натъкна на Хендс или на някой, който би могъл да си спомни за момчето, живяло навремето при Бърич.
Открих Лоръл облегната на вратата на яслите на Моя черна. Говореше й тихо нещо. Може би бях изтълкувал съобщението й неправилно.
— Какво й е? — попитах и със закъснение си спомних, че съм прост слуга. — Добър ден, Ловкиньо Лоръл. Дойдох, както сте наредили.
Моя черна пренебрегна и двама ни.
— Беджърлок, добър ден. Благодаря, че се отзова. — Огледа се небрежно и като се увери, че нашата част от конюшнята е празна, се наведе към мен и прошепна: — Трябва да поговорим. Насаме. Ела.
— Както желаете.
Тръгнах след нея. Минахме покрай редиците ясли до края на конюшнята, след което за моя изненада започнахме да се изкачваме по вече паянтовите стъпала, които навремето водеха към плевника на Бърич. Докато бе главен коняр, той твърдеше, че предпочита да живее близо до подопечните си вместо в по-добра квартира в замъка. Аз пък тогава вярвах, че това е истина. През годините реших, че е избрал скромното си жилище, за да ме държи настрана от очите на останалите, както и за да може самият той да не се набива на очи. Сега, докато се изкачвах след Лоръл по стръмните стъпала, се питах какво ли знае тя. Дали не ме водеше тук като прелюдия към разкриването, че е наясно кой съм в действителност?
Вратата не беше заключена. Лоръл я бутна с рамо и тя се отвори, но задра по пода. Ловкинята влезе в сумрачното помещение и ми даде знак да я последвам. Мушнах се под една прашна паяжина. Единствената светлина идваше през малкото прозорче. Изведнъж мястото, където бе преминало детството ми, ми се стори невероятно малко. Оскъдните мебели, които ни бяха достатъчни с Бърич, отдавна бяха изчезнали и вместо тях цареше хаосът на конюшнята: части от стари сбруи, счупени инструменти, протрити чулове — всички свързани с конете отпадъци, които хората прибират с мисълта, че някой ден ще ги поправят или ще им послужат за нещо.
Как само би се ядосал Бърич! Запитах се дали Хендс е позволил да се натрупат всички тези боклуци и реших, че сигурно е имал по-сериозни задачи. Днес конюшните бяха много по-голяма и важна грижа, отколкото през годините на Войната на Алените кораби. Съмнявах се, че Хендс стои до късно през нощта, за да поправя стари сбруи.
Лоръл разчете погрешно изражението ми.
— Знам. Мирише, но пък е скрито. Щях да се срещна с теб в твоята стая, но лорд Златен бе твърде зает да се прави на голям благородник.
— Той е голям благородник — казах, но бързият й поглед ме накара да млъкна. Едва сега се сетих, че лорд Златен бе обръщал доста внимание на Лоръл по време на пътуването, а миналата вечер двамата не размениха нито дума. Ох.
— Щом казваш. — Преглътна раздразнението си и продължи: — Получих вест от братовчед си Диъркин. Не иска да предупреди теб, а мен. Съмнявам се, че би одобрил, че го споделям, защото има сериозни поводи да не те харесва. Кралицата обаче явно има друго мнение за теб. А аз съм положила клетва именно към нея.
— И аз — уверих я. — Сподели ли новината и с нея?
Тя ме погледна.
— Още не. Може би не е и нужно. Може би ти ще се справиш с този въпрос. А и не ми е така лесно да намеря удобен момент насаме с кралицата, както да извикам теб.
— Какво е предупреждението?
— Казва ми да бягам. Петнистите знаят коя съм и къде живея. За тях съм двойна предателка. Заради потеклото ми смятат, че съм от Старата кръв. А служа на омразния режим на Пророците. Ще ме убият, ако им се отвори възможност. — В гласа й не се долавяха емоции, докато описваше заплахата за себе си, но стана по-тих, когато добави: — Същото се отнася и за теб.
Гледах как прашинките танцуват в тънките лъчи през процепите на капаците и размишлявах. Тя заговори отново:
— Лодвайн все още е слаб и се възстановява, след като му отсече ръката. Много от последователите му са го напуснали и са се върнали към традициите на истинската Стара кръв. Родовете упражняват натиск върху младите да се откажат от крайностите на Петнистите. Мнозина смятат, че кралицата наистина възнамерява да подобри положението на Старата кръв. И тъй като вече знаят, че собственият й син е Осезаващ, изпитват към нея по-топли чувства. Склонни са да изчакат, поне засега, за да видят как ще се отнася с тях.