— А онези, които останат с Петнистите?
Лоръл поклати глава.
— Онези с Лодвайн са най-опасните и най-неразумните. Той привлича всички, които искат да проливат кръв и да всяват хаос. Те жадуват повече за мъст, отколкото за справедливост, искат власт, а не мир. Някои, подобно на самия Лодвайн, са виждали как семействата и приятелите им са били убивани заради престъплението, че са Осезаващи. На други сърцата им изпомпват повече лудост, отколкото кръв. Не са много, но не поставят граници на това, на което са готови за постигане на целите си, поради което са опасни като огромна армия.
— А какви са целите им?
— Прости. Власт за тях. Наказание за онези, които са потискали Осезаващите. Мразят Пророците. А още повече мразят теб. Лодвайн подклажда омразата им. Кипи от омраза и я предлага на последователите си, сякаш е злато. Ти разпали гнева им към онези от Старата кръв, които ти се притекоха на помощ срещу Петнистите. Има изгорени къщи. Пръснати или откраднати стада. Петнистите казват, че ще разкрият всеки, който не се присъедини към тях срещу Пророците. Казват, че всички от Старата кръв трябва или да застанат редом с тях, или да бъдат отхвърлени от общността.
Лицето й бе едновременно сърдито и уплашено. Знаех, че има реална опасност за близките й, и стомахът ми се свиваше при мисълта, че отчасти съм отговорен за това.
Поех си дъх.
— Само част от това, което ми казваш, е ново за мен. Петнистите ме проследиха по пътя от града. Изненадан съм, че ме оставиха жив.
Тя повдигна рамо, с което не пренебрегваше опасното ми преживяване, а само вероятността да съм разбрал Петнистите.
— За тях ти си важен. Отсече ръката на Лодвайн. Освен това си от Старата кръв, служиш на Пророците и открито заставаш срещу Петнистите. — Поклати глава. — Не се успокоявай, че са те оставили жив, след като са можели да те убият така лесно. Това само означава, че имат някаква полза от теб и си им нужен. Братовчед ми намеква нещо такова в предупреждението си. Казва, че може би съм се забъркала в по-лоша компания, отколкото си мисля. Сред Петнистите се говори, че лорд Златен и Том Беджърлок не са такива, за каквито се представят — това за мен не е особена изненада, но Диъркин явно го смята за показателно.
Замълча, сякаш за да ми даде време да отговоря. Не казах нищо, но премислих много неща. Дали някой не беше направил връзка между Том Беджърлок и Осезаващото Копеле от песента и легендата? И ако да, от каква полза можех да им бъда, за да ме оставят жив? Ако искаха да ме вземат за заложник и да ме използват срещу Пророците, можеха да го направят още онази нощ. Но Лоръл прекъсна мислите ми:
— Набезите и атаките срещу собствените им хора настройват Старата кръв срещу тях, дори онези, които са се наричали Петнисти. Изглежда, някой от нападенията са били за разчистване на стари сметки или за лично обогатяване, а не от някакви „високи“ мотиви. Никой не спира Петнистите. Лодвайн е все още твърде слаб, за да си върне авторитета. Най-близките до него те мразят двойно повече заради това. Биха ти отмъстили с бързината на горски пожар. Достатъчно е било да те видят за няколко дни в Бъкип, за да разберат къде точно се намираш.
Известно време мълчахме, потънали в твърде мрачни мисли, за да ги споделяме. Накрая Лоръл заговори неохотно:
— Знаеш, че Диъркин все още има връзки с някои от Петнистите. Опитват се да го примамят да се върне при тях. Той трябва… да се престори, че е на тяхна страна. За да защити рода ни. Върви по тънко и опасно въже. Чува неща, които е много опасно да повтаря, но въпреки това ми прати вест. — Думите й заглъхнаха. Взираше се в капаците на прозореца, сякаш можеше да види какво има зад тях.
— Трябва да говориш с кралицата. Кажи й, че Диъркин трябва да изглежда предател на Короната, за да спаси роднините ви. Ще избягаш ли, както те увещава?
Тя бавно поклати глава.
— При роднините си? Така само ще ги изложа на още по-голяма опасност. Тук поне Петнистите трябва да бръкнат в опасна паст, за да ме измъкнат. Ще остана и ще служа на кралицата.
Запитах се дали Сенч би могъл да я защити.
Тя заговори отново.
— Диъркин чул намеци, че Петнистите образуват съюз с някакви външни лица. „Силни хора, които с радост биха унищожили Пророците и биха оставили властта у хората на Лодвайн“. — Хвърли ми тревожен поглед. — Прилича на глупава хвалба, нали? Не е възможно.
— По-добре кажи на кралицата — отвърнах. Надявах се, че няма да разбере какво мисля за възможно. Знаех, че трябва да разкажа всичко това на Сенч.
— А ти? — попита тя. — Ще избягаш ли? Мисля, че трябва. Защото от теб ще излезе чудесен пример за силата на Петнистите. Ако те разобличат, ще се разбере, че дори сред стените на Бъкип има Осезаващи. Разчленен и изгорен, ще си отличен урок за останалите предатели на Старата кръв. Поука, че онези, които отричат и предават собствените си хора, в крайна сметка биват предадени от тях.