Тя ме поведе към спалнята, без нито за миг да прекъсва целувката. Пусна ме, за да затвори вратата. Озовахме се в тъмнина. Леглото бе застлано с пухен дюшек. Стаичката миришеше на жена. Опитах се да си поема дъх.
— Не е разумно. — Едва успях да го изрека.
— Да. Не е. — Пръстите й развързаха вървите на ризата ми и засилиха желанието ми. Тя ме бутна леко и седнах на ръба на леглото.
Докато смъкваше ризата през главата ми, погледът ми се спря на малка муска върху нощната масичка. Наниз от червени и черни мъниста, увит около скелет от сухи пръчки. Сякаш някой ме плисна със студена вода, уби желанието ми и ме изпълни с чувство за безсилие. Докато развивах пояса й, очите й проследиха погледа ми. Загледа се в лицето ми и усмихнато поклати глава.
— Виж ти. Та не би да си от чувствителните? Не гледай това нещо. За мен е, не за теб. — Взе ризата от ръцете ми и небрежно покри амулета с нея.
В този момент на просветление знаех, че трябва да спра случващото се. Но тя не ми позволи да се предам на здравия разум — ръцете й бяха на колана ми, усетих топлите й пръсти върху корема си и съвсем престанах да мисля. Станах и свалих робата през главата й, при което къдравата й коса се разроши около лицето й като облак. Известно време стояхме и се гушехме един в друг. Тя каза нещо одобрително за муската ми — единственото нещо, което носех в момента. Когато ме попита откъде са ми пресните драскотини по вярата и корема, затворих устата й с моята. Вдигнах я с лекота, обърнах се и я поставих на леглото. Коленичих над нея и я загледах; зърната й бяха розови и жадни, от тялото й се надигаше превъзходен аромат на жена.
Без да кажа нито дума, се качих върху нея и я обладах. Сляпото желание ме изпълни и тя изпъшка: „Том!“, смаяна от свирепата ми страст. Ръцете ми стискаха раменете й, устните ми покриваха нейните и тя се надигна да ме посрещне. Внезапно ме обхвана ужасен копнеж по нея. Да я докосвам, кожата ми да допира нейната, да се отдам напълно на друго същество в близост и страст, да забравя напълно усещането, че съм изолиран в собствената си плът. Не задържах нищо и като че ли я понесох с мен.
Останах да лежа замаян.
— Виж ти — тихичко рече тя. — Доста си припрян, Том Беджърлок.
Тежкото ми дишане, докато лежах отгоре й, сякаш създаваше някаква своя противна тишина. Изпълни ме срам.
След дълго и ужасно мълчание тя се размърда под мен. Чух я да си поема дъх.
— Наистина си бил гладен!
Може би съжали за изказаното разочарование, но не можеше да върне думите си. Нежният й опит да ги обърне на шега накара кръвта да нахлуе в лицето ми и допълни унижението ми. Отпуснах глава на възглавницата до нея. Заслушах се във вятъра отвън. Някакви хора минаваха по улицата, точно от другата страна на дъсчената стена. Нечий внезапен смях ме накара да трепна. Горе под керемидите се чу тупване и цвърчене. После Джина ме целуна по врата и ръцете и нежно погалиха гърба ми. Гласът й бе успокояващ шепот.
— Том. Първият път рядко е най-добрият. Показа ми момчешката си страст. А сега ще открием ли мъжките ти умения?
Така ми даде втора възможност да се докажа и се почувствах засрамен и благодарен. Започнах като изкусен майстор по начин, който скоро отново ни разпали. Славея ме беше научила на някои неща и Джина изглеждаше доволна от второто ми изпълнение. Едва на самия край, докато лежахме задъхани, думите й ме изпълниха с опасения.
— И тъй, Беджърлок — рече тя и пое дъх под мен. — Значи това било за една вълчица.
Изненадан, се надигнах над нея, колкото да мога да я погледна невярващо в очите. Тя примигна и на лицето й се появи странна усмивка.
— Никога досега не съм била с Осезаващ — призна тя. Отново пое дъх, този път по-дълбоко. — Чувала съм други жени да говорят, че такива мъже са по… — Замълча, търсеше подходящата дума.
— Животински? — подсказах аз. Прозвуча като обида.
Очите й се разшириха, след което тя се разсмя неловко.
— Нямах предвид това, Том. Не приемай като обида нещо, замислено като комплимент. Неопитомен, това щях да кажа. Естествен, както е естествено животното, без да се замисля какво могат да си помислят останалите за него.
— О. — Не знаех какво друго да кажа. Изведнъж се запитах какво представлявам за нея. Нещо непознато? Забранено удоволствие, с някой, който не е съвсем човек? Изнервяше ме мисълта, че може да ме е видяла като нещо странно и животинско. Нима нашите магии ни разделяха толкова много?
Тя отново ме придърпа върху гърдите си и ме целуна.