— Стига си мислил — предупреди ме и аз се подчиних.
След това се унесе за кратко до мен. Бях я прегърнал, главата й бе отпусната върху рамото ми. Реших, че съм се представил добре. Но докато гледах как слънчевите лъчи се преместват върху стената, осъзнах, че това е просто изпълнение. Никой от двама ни не спомена за любов. Бе просто нещо, което бяхме направили заедно, нещо, което ни караше да се чувстваме добре, нещо, в което се смятах за вещ. Но ако първото ни съвкупление я бе оставило незадоволена, следващите ме накараха да се чувствам непълен по един по-дълбок начин. От години не бях изпитвал такъв внезапен и силен копнеж по Моли и за това колко прости, хубави и истински бяха нещата помежду ни. Това не бе същото, по-скоро приличаше на партньорството ми със Славея. Не беше дори споделяне на легло. В разгара на недоволството си исках да съм влюбен в някого по начина, по който бе онзи първи път. Копнеех за някой, когото да мога да докосна и да бъда докосван от него, някой, който да прави всичко останало в света да изглежда по-значимо просто със съществуването си.
Тази сутрин Кетрикен ме бе докоснала като приятел и в това имаше повече значение и дори повече истинска страст от станалото току-що. Изведнъж ми се прииска да се махна от тук, защото това помежду ни не биваше да се случва. Двамата с Джина бяхме на път да станем приятели. Едва започвах да я опознавам. А сега какво направих? Хеп също се оказа замесен в тази каша. Ако Джина искаше да продължи по този начин, как щях да се справя? Дали за пореден път открито да се подиграя на всички правила, които му бях набивал в главата за това как един човек трябва да живее живота си? Или да се крия от Хеп и потайно да се вмъквам и измъквам от леглото на Джина?
Бях уморен до смърт от тайни. Сякаш изникваха навсякъде около мен, за да ме задушат и да изсмучат живота ми като студени пиявици. Жадувах за нещо реално, истинско и открито. Можех ли да превърна връзката си с Джина в такава? Не ми се вярваше. Не само че не съществуваха основи за дълбока и искрена любов помежду ни, но и отново се бях замесил в задкулисните дела и интригите на Пророците. Пак имаше тайни, които трябваше да пазя от нея. Тайни, които в крайна сметка щяха да я изложат на опасност.
Не бях усетил, че се е събудила. Или може би дълбоката ми въздишка я бе изтръгнала от дрямката. Потупа ме леко по гърдите.
— Не бъди угрижен, Том. Вината не е само твоя. Предположих, че може да има проблем, когато муската до леглото едва не те лиши от мъжественост. А сега духът ти се умърлушва и помръква, нали?
Свих рамене. Тя се надигна в леглото. Пресегна се през мен, като отърка топлата си плът в моята, и вдигна ризата ми от амулета. Тъжното дребно нещо се гушеше там, изоставено и самичко.
— Това е женски амулет. Трудно е да се изработи, защото трябва да е много прецизно настроен към носителката. За да го направиш, трябва да познаваш жената изцяло. Така че една странстваща вещица може да изработи муска за себе си, но не и за друга… или поне не такава, която ще подейства със сигурност. Тази е моя, настроена е за мен. Магия против зачеване. Трябваше да се сетя, че ще ти подейства. Всеки мъж, който желае така отчаяно деца, че взема подхвърлено и го отглежда като свое собствено, таи този копнеж до мозъка на костите си. Може и да го отречеш, но тази малка надежда гори в теб всеки път, когато лягаш с жена. Подозирам, че именно това буди страстта ти, Том. А този малък амулет ти открадна мечтата още преди да си я пожелал. Каза ти, че съединяването ни ще е напразно и безплодно. Сега се чувстваш така, нали?
Да ти обяснят проблема невинаги означава той да бъде решен. Извърнах поглед.
— Нали — повторих и трепнах от горчивината в гласа си.
— Горкото момче — съчувствено рече тя. Целуна ме по челото, където преди това ме бе целунала Кетрикен. — Разбира се, че не.
— От мен изобщо не става баща. Дори не дойдох да видя Хеп снощи, а той ми каза, че било важно. Нямам желание да зачевам друг живот, който не съм в състояние да защитя.
Тя поклати глава над мен.
— По какво копнее сърцето и какво знае разумът са две различни неща. Забравяш, че съм виждала дланите ти, мили мой. Може би знам повече за сърцето ти от самия теб.
— Каза, че истинската любов отново ще се върне при мен. — Думите ми отново прозвучаха обвиняващо, въпреки желанието ми.
— Не, Том. Не съм казала такова нещо. Много добре знам, че онова, което казвам на човек, рядко е същото, което той чува, но ще ти кажа отново какво видях. Ето тук е. — Тя взе ръката ми. Приближи отворената ми длан до късогледите си очи. Голите й гърди докосваха китката ми, докато пръстите й проследяваха една линия. — Има любов, която се преплита и разделя в живота ти. Понякога напуска, но когато го направи, върви до теб, след което се връща.