Върнах се в двора и разбутах горящите мебели. Засилващият се вятър и снегът щяха скоро да угасят огъня, но еленът вече бе обгорен до неузнаваемост. Останалото нямаше особено значение. Отново се върнах при малката къщичка, която бе мой дом толкова години. Не бях оставил в нея нито следа от себе си. Присъствието ми тук бе заличено. Помислих си дали да не подпаля и самата постройка, но се отказах. Беше се издигала тук, преди да пристигна; по-добре беше да си остане и след мен. Може би някой друг нуждаещ се щеше да я използва.
Оседлах Моя черна и я изведох навън. Натоварих калъфа със свитъци и вързопа с вещите на Хеп. Последните неща, които сложих в него, бяха две добре запушени гърнета, едното с елфова кора, а другото — с омайниче. После яхнах кобилата и оставих тази част от живота си зад гърба си. Огънят на изгарящото ми минало хвърляше странни извиващи се сенки пред нас.
(обратно)Глава 7 Уроци
По този начин се създават най-добрите Котерии. Нека Майсторът на Умението събере онези, които ще обучава. Нека те бъдат най-малко шестима, макар че е за предпочитане по-голям брой, ако са налични достатъчно ученици. Нека Майсторът ги събира всеки ден не само за уроци, но и за хранене и забавления; нека дори да използват общо спално помещение, ако реши, че това няма да е причина за разсейване. Да ги остави да прекарват времето си заедно, да оформят свои връзки помежду си — и в края на годината котерията ще се е оформила. Онези, които не са оформили връзки, нека служат на краля като Самотници.
За някои Майстори може да е трудно да се ограничат от намеса в образуването на котерия. Изкушаващо е да се поставят най-добрите с най-добрите и да се оставят онези, които изглеждат бавни или трудни по характер. Най-мъдрите Майстори ще се въздържат от подобно нещо, тъй като единствено котерията може да знае какви сили ще вземе от всеки свой член. Онзи, който изглежда бавно схващащ, може да осигури спокоен ритъм и предпазливост. Трудният член на групата може да показва и проблясъци на вдъхновение. Нека всяка котерия намери собствените си членове и да избере свой собствен лидер.
„Котерии“, Майстор Оклеф (превод на Трийний)— Къде беше? — остро попита Предан още от прага.
Затвори вратата, пристъпи в средата на помещението и скръсти ръце пред гърдите си. Станах бавно от стола на Искрен. Бях наблюдавал белите върхове на вълните. В гласа на принца имаше нетърпеливост и раздразнение, лицето му бе намръщено. Не изглеждаше добър знак за начало на отношенията ни като учител и ученик. Поех дъх. Като начало ръката трябва да е лека. Заговорих учтиво:
— Добро утро, принц Предан.
Той се кротна като жребче. Гледах го как се овладява. Пое дъх и започна отначало:
— Добро утро, Том Беджърлок. Доста време мина от последната ни среща.
— Важни лични дела ме отведоха далеч от Бъкип за известно време. Вече са уредени и очаквам през остатъка от зимата по-голямата част от времето ми да бъде на твое разположение.
— Благодаря. — И последните остатъци от раздразнението му сякаш си намериха някакъв отдушник. — Предполагам, че не мога да питам за подробности.
Потиснах усмивката си.
— Би могъл. Но няма да получиш отговор.
Усмивката на Искрен цъфна на момчешкото лице.
— Откъде се взе такъв? — възкликна Предан. — Никой друг в тази крепост не смее да ми говори така.
Нарочно не разбрах въпроса.
— В момента идвам от стария си дом, където прибрах или се освободих от някои свои вещи. Не обичам да оставям неразбории. Сега всичко е готово. Вече съм в Бъкип и ще те уча. Така. Откъде да започнем?
Въпросът като че ли го изнерви. Озърна се. Сенч бе добавил мебелировка — и неразбория — в Морската кула, откакто Искрен я бе превърнал в стражеви пост на Умението срещу нашествениците от Алените кораби. Тази сутрин бях направил своя принос — на стената висеше картата на Искрен на Шестте херцогства. В центъра на помещението имаше голяма маса от тъмно дърво. Четири масивни стола очакваха до нея. Изпитах съжаление към онези, които бяха качвали всичко това по тясното вито стълбище. Покрай една от заоблените стени на кулата се издигаше пълна със свитъци лавица. Знаех, че Сенч би твърдял, че са в идеален ред, но така и не успях да разбера логиката зад начина, по който подреждаше нещата си. Имаше също и няколко сигурно заключени шкафове, в които се пазеха подбрани ръкописи на майстор Настоятелност върху Умението. Със Сенч бяхме решили, че е опасно да се оставят открити за любопитни очи. Дори в момента долу на стълбището имаше стража. Достъпът до тази стая бе ограничен и единствено съветник Сенч, принцът и кралицата имаха право да влизат тук. Нямаше да рискуваме отново да изпуснем контрол върху тази библиотека.