Преди много години, когато майстор Настоятелност умряла, всички тези свитъци преминали у ученика й Гален. Той заел майсторския й пост, макар обучението му да било недовършено. Уж „завършил“ подготовката на принц Рицарин и принц Искрен, но двамата със Сенч подозирахме, че преднамерено е орязал обучението им. След това не преподавал на никого до времето на крал Умен, който настоял да създаде котерия. И през цялото време на майстор Гален достъпът до тези свитъци бе затворен за всеки. Накрая той дори оспорваше съществуването на подобна библиотека. След смъртта му от нея не бе намерена нито следа.
След това свитъците попаднаха по някакъв начин у Славен Претендента. Накрая, след смъртта му, те бяха открити и върнати на кралицата и съответно предадени за съхранение на Сенч. Двамата с него предполагахме, че някога библиотеката е била значително по-голяма. Сенч имаше теория, че много от най-подбраните свитъци, свързани с Умението, с драконите и с Праотците, са били продадени на търговци от Външните острови по време на първите набези на Алените кораби. Нито Славен, нито Гален изпитваха особена лоялност към Крайбрежните херцогства, които страдаха най-силно от нападенията. Може би не биха имали скрупули да търгуват с враговете ни или с техните посредници. Ръкописите несъмнено бяха осигурили добра сума на Славен. Когато хазната на Шестте херцогства бе на път да се изчерпа напълно, на Славен сякаш никога не му липсваха пари за забавления и за херцозите от Вътрешността. А и нашествениците от Алените кораби, бяха получили отнякъде познания върху Умението и възможното използване на черния камък. Дори бе възможно да са открили в някой от пръснатите свитъци как да Претопяват хора. Вероятността обаче със Сенч да намерим доказателства за всичко това беше съмнителна.
Принцът върна зареяните ми в миналото мисли към настоящето.
— Помислих си, че си го планирал. Откъде да започнем и тъй нататък. — Несигурността в гласа на момчето беше мъчителна. Страшно ми се искаше да му вдъхна увереност, но вместо това реших да съм честен.
— Вземи един стол и седни до мен — казах и се отпуснах в старото кресло на Искрен.
За момент Предан се взираше в мен малко объркано. После взе един от тежките столове и го дотътри до мен. Не казах нищо, докато се настаняваше. Не бях забравил разликата в положенията ни, но вече бях решил, че на това място ще го третирам като мой ученик, а не като мой принц. Поколебах се за момент, чудех се дали откровените думи няма да подронят авторитета ми пред него. Накрая поех дъх и ги изрекох:
— Преди двадесет години седях в тази стая на пода, в краката на баща ти. Той седеше тук, на този стол, гледаше към морето и прилагаше Умението. Използваше дарбите си без капка милост, както към враговете, така и към собственото си тяло. От това място той използваше силата на ума си, за да се пресегне навън, да открие Алените кораби и екипажите им, преди да са стигнали нашите брегове, и да всява смут сред тях. Превърна морето и водата в наш съюзник, объркваше щурманите им да насочват корабите към скалите или вдъхваше у капитаните лъжлива увереност, която ги караше да навлязат в сърцето на бурите. — Замълчах за миг. — Несъмнено си чувал за майстора на Умението Гален. Той трябваше да създаде и обучи котерия, обединена група Умели, която да използва своята сила и дарби в помощ на престолонаследника Искрен срещу Алените кораби. Да, той създаде котерията, но тя бе неистинска и верността й бе към Славен, амбициозния по-малък брат на Искрен, твой чичо. Вместо да подпомагат баща ти, те го спъваха. Забавяха съобщения или пък съвсем не ги предаваха. Направиха така, че баща ти да изглежда неспособен. За да пречупят верността на херцозите към него, предадоха народа ни в ръцете на нашествениците и хората ни биваха убивани или „претопявани“.
Очите на принца не се откъсваха от лицето ми. Не можех да отвърна на настойчивия му поглед. Взирах се покрай него, през високия прозорец към сивите морски талази. Накрая набрах решимост и тръгнах по опасната пътека между убийствената истина и долната измислица.
— Аз бях един от учениците на Гален. Презираше ме, защото бях незаконороден. Научих каквото можех от него, но той бе жесток и несправедлив учител и не ме допускаше до знанието, което не искаше да сподели с мен. Под неговото грубо наставничество научих основите на Умението, но само това. Не можех да овладея таланта си и затова се провалих. Той ме отпрати заедно с останалите ученици, които не отговаряха на изискванията му… Продължих да работя като слуга в крепостта. В най-тежките моменти от борбата баща ти почти непрекъснато беше тук; моя задача бе да му нося храната. И именно тук открихме, че макар да не мога да използвам Умението сам, той може да черпи сила от мен. А по-късно, през краткото време, което можеше да ми отдели, той ме научи, доколкото можеше, на Умението.