Задържах езика си зад зъбите. Седях мълчаливо и се чудех какво мога да направя. Изпълни ме студена решимост. Щях да разуча из основи този Любезен Бресинга и лично да проверя какво се спотайва в ума му. Ако беше прояден от предателство, щеше да си плати. А ако беше предал принца и после го бе излъгал, ако бе използвал доверчивостта му, щеше да си плати двойно. Но засега не можех да споделя подозренията си с момъка.
— Разбирам — казах сериозно.
— Предложи ми да ме учи на Осезание… Старата кръв, така я нарича. Не съм го молил, сам предложи.
Това не ме успокои особено, но отново задържах мислите си за себе си. Реших да съм откровен.
— Принц Предан, бих предпочел засега да не започваш каквито и да било уроци за Старата кръв. Както вече ти казах, трябва да отделим тези две магии една от друга. Мисля, че ще е най-добре да оставим за момент Осезанието и да се съсредоточим върху развиването на твоето Умение.
Известно време той се взираше в морето. Знаех, че с нетърпение очаква Любезен да започне да го учи, че жадува за тези знания. Но накрая пое дъх и отговори тихо:
— Щом мислиш, че така е най-добре, ще го направя. — Обърна се и ме погледна в очите. На лицето му нямаше неохота. Приемаше дисциплината, която му предлагах.
Беше с добър характер, приветлив и готов да се учи. Погледнах откритите му очи и си пожелах да съм му достоен наставник.
Започнахме веднага. Седнах на масата срещу него и му казах да затвори очи и да се отпусне. Поисках да свали всички прегради между себе си и външния свят, да се опита да е открит за всички неща. Говорех тихо, успокояващо, сякаш бе жребче, на което предстои за пръв път да усети сбруята. Седях и наблюдавах неподвижното му гладко лице. Беше готов. Беше като бистро езеро, в което можех да се гмурна.
Стига да можех да се насиля да скоча.
Защитните ми стени се бяха превърнали в мой навик. Може би бяха изтънели от нехайството ми, но не ги бях занемарил съвсем. Достигането до принца бе нещо различно от това просто да се потопя в Умението. Имаше риск от излагане. Не бях предавал Умение от един човек на друг. Дали щях да се разкрия повече, отколкото ми се искаше? Още докато се питах подобни неща, усетих как защитните прегради около мислите ми стават по-плътни. Пълното им сваляне бе по-трудно, отколкото изглеждаше. От толкова време бяха моя закрила, че ми бе трудно да преодолея рефлексите си. Беше като да погледнеш към яркото слънце и да се опитваш да заповядаш на очите ти да не се присвият. Бавно изблъсквах стените надолу, докато не изпитах чувството, че стоя гол пред него. Разстоянието помежду ни бе само колкото ширината на масата. Знаех, че мога да достигна мислите му, но въпреки това се поколебах. Не исках да го съкруша, както бе направил Искрен при първото докосване на умовете ни. Значи трябваше да действам бавно. И нежно.
Поех дъх и пристъпих към него.
Той се усмихна, без да отваря очи.
— Чувам музика.
За мен това бе двойно откровение. Момчето използваше Умението с лекотата, с която ми казаха, че ще го прави. И чувствителността му бе голяма, много по-голяма от моята. Плъзнах се широко около нас и долових музиката на Шишко. Ромонеше в някакво затънтено кътче в ума ми. Беше като вятър от другата страна на прозореца — нещо, което неволно се бях научил да пренебрегвам, подобно на всички останали откъси от мисли, които се носят в етера като есенни листа по повърхността на горски поток. А ето че когато докоснах с ума си Предан, той чу музиката на Шишко ясно и чисто, подобно на гласа на менестрел, изпъкващ на фона на хор. Шишко бе наистина силен.
Талантът на принца също бе голям, тъй като при плахото ми докосване с Умението той обърна вниманието си към мен и аз го усетих. Бе момент на споделено проникновение — разпознахме се един друг чрез връзката. Погледнах в сърцето му и не видях в него нито помен от измама или коварство. Откритостта му към Умението бе толкова чиста, колкото и към живота му. Почувствах се едновременно малък и тъмен в негово присъствие, защото аз самият оставах маскиран и му позволявах да види само онова, което можех да споделя с него, единствено онази моя страна, която бе негов учител.
Преди още да го подканя да ме достигне, мислите му се смесиха с моите. Чрез музиката ли ме изпитваш? Чувам я. Чудесна е. Мислите му достигаха до мен ясни и силни, но долових в тях нюанс на Осезание. Именно така беше избрал да приема Умението ми. Използваше Осезателното си усещане за мен, за да открои моите мисли от цялата плетеница мисли в Бъкип и отвъд него. Запитах се как ли ще успея да го отуча от това. Мисля, че съм чувал тази мелодия, но не я помня. Размишленията му ме върнаха към настоящия момент. Привлечен от музиката, той сякаш направи крачка настрани от себе си.